Бюджетният дефицит на институционален сектор „Държавно управление“ през миналата година е над 4,648 млрд. лв., или 2,8% от брутния вътрешен продукт (БВП), сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ).
Това означава, че България изпълнява едно от изискванията за влизане в еврозоната - бюджетен дефицит под 3% от БВП. В края на миналата година от Министерството на финансите прогнозираха дефицит от 2,9% от очаквания БВП за 2022 г.
Investor.bg припомня, че в общата сума на институционален сектор „Държавно управление“ влизат средствата на подсектор "Централно управление", подсектор "Местно управление" (общинският дълг и дългът на всички лица, които попадат в подсектор "Местно управление") и подсектор "Социалноосигурителни фондове", или само подсектор "Централно управление", без общинския дълг и фондовете.
Статистиката отчита, че за 2022 г. подсектор „Централно управление“ е на минус с 4,457 млрд. лева, като дефицитът възлиза на 2,7% от БВП.
Подсектор „Местно управление“ е реализирал излишък от 424 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ излиза на минус с 614 млн. лева.
По данни на НСИ дългът на България за 2022 г. е в размер на 37,848 млрд. лв., или 22,9% от БВП.
БВП, държавен дефицит (-)/излишък (+) и дълг на България
Източник: НСИ
Окончателните данни от НСИ се очакват до 30 септември
От НСИ напомнят, че статистическата информация за дейността на институционален сектор „Държавно управление“, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС. Съгласно регламента всяка държава членка предоставя на Евростат предварителни данни за дефицита/излишъка и дълга за отчетната година към 31 март на следващата година и окончателни данни към 30 септември на следващата година.
Дефицит (-)/излишък (+) на сектор „Държавно управление“ за периода 2019 - 2022 г.
Източник: НСИ
Дълг на сектор „Държавно управление“ за периода 2019 - 2022 г.
Източник: НСИ
Бюджет 2023 влиза в парламента
Очаква се днес Министерството на финансите да представи параметрите на проектобюджета за 2023 година. Утвърденият вчера проектобюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) предвижда повишение от 1 юли на минималната пенсия за стаж и възраст от 467 на 523 лева. Средната пенсия ще достигне 788 лева, а максималната остава 3400 лв.
Разходите за пенсии ще се увеличат с 23,6% спрямо миналата година и ще надхвърлят 19 млрд. лева. Минималният осигурителен доход от 1 юни ще се увеличи от 710 на 780 лева.
Според досегашни изявления на служебния финансов министър Росица Велкова се очаква дефицитът на държавния бюджет да не надвиши 3%, БВП да се повиши до 184 млрд. лв. при все още двуцифрена инфлация.
В пролетната си макроикономическа прогноза за периода 2023-2026 г., която е основата за изработването на бюджета за тази година, финансовото министерство потвърди, че стремежът е бюджетният дефицит да не превишава 3% от БВП, защото ако е по-голям, ще се появят сериозни рискове пред финансите на държавата.
преди 1 година Те над 4 млрд раздадоха за компенсиране на бизнеса за скъпия ток, без тях сме на нула. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 година Кокорчо беше планирал в бюджет 2022 да изтегли 10 милиарда лева заеми при планиран бюджетен дефицит 4,1%. Без да се теглят тези заеми, бюджетът завърши на 2,9% дефицит - приблизително 2 милиарда лева. Даже да е бил 4,1% дефицита, пак щяха да са нужни около 2,7 милиарда, да ги сложим 3 милиарда заеми, въпреки че не са толкова. Пита се в задачката, за какво са му били нужни на Кокорчо останалите 7 милиарда? Аз освен за пълненене на чекмедженца за друго не се сещам отговор Сигнализирай за неуместен коментар