Икономически разлики между общините движат българската икономика на две скорости

В България е необходимо провеждането на всеобхватна регионална икономическа политика. За да бъде реализирана, е необходима по-голяма координация между европейското финансиране и политики от централния бюджет. Това е препоръката на Съвета за икономически анализи, който публикува своя първи анализ. Негов автор е главният секретар на Съвета Пламен Ненов, икономист в Норвежката централна банка и доцент в BI Norwegian Business School в Осло.

Като първа стъпка, която изглежда естествена на фона на представените в анализа факти, е обособяването на София и околността в отделен статистически район регион за планиране – NUTS2, подобно на други държави от Източна Европа. Това обособяване на регионалната икономика на София би увеличило значително ефективността на бъдещи регионални икономически политики в България, което от своя страна би позволило както на столицата, така и на останалата част от страната да растат с по-бързи темпове, се посочва в анализа. Определянето на границите на районите ще има важно значение за европейското им финансиране. От това зависи какви ще са икономиката и жизненият стандарт в районите, както и какъв достъп ще имат до средствата на еврофондовете.

Икономика на две скорости

Според фактите, представени в анализа, се вижда, че през 21-ви век се наблюдава сериозно икономическо раздалечаване между София и околността и останалата част на България, което превръща българската икономика в икономика на две скорости. Наблюдават се трайни регионални разлики в местната икономическата активност, измерена чрез отношението между заетостта и населението в трудоспособна възраст, като един съществен дял от регионалните икономики на страната тя e сериозно потисната. След кризата от 2009 година заетостта извън София и околността се намира в траен застой, като отношението заетост-население извън София се възстановява само частично, а основен фактор за „възстановяването“ е демографският (миграция).

Извън София и околността се наблюдава разминаване между ръста на местния брутен вътрешен продукт (БВП) и ръста на трудовото възнаграждение. Данни от Съвета за икономически анализи

По отношение на икономическата политика на страната анализът показва, че трансферите от ЕС са насочени основно към столицата или по-малки общини с ниска безработица, отколкото към местни пазари на труда с потисната икономическа активност. Освен това фискалните трансфери от централния бюджет реагират слабо на задълбочаващите се регионални икономически неравенства, като се наблюдава относително ниско ниво на споделяне на рисковете между регионите.

Столицата като притегателен център

Що се отнася до София и околността, анализът потвърждава, че засилването на икономическата активност се дължи на силно увеличение в заетостта в периода 2000-2019 г. За останалата част на страната до кризата от 2009 г. икономическата активност също расте главно заради увеличението на заетостта.

След кризата обаче, извън столицата и околността се наблюдава един сериозен и траен спад и липса на възстановяване на заетостта. В резултат на това „възстановяването“ в отношението заетост-население извън София и околността до предкризисните нива се дължи в голяма степен на сравнително бързото намаляване на трудоспособното население. Тази демографска динамика вероятно се дължи на вътрешна миграция и особено – на емиграция.

Демография, заетост, доходи

Същественото раздалечаване между столицата и останалата част на страната по отношение на средната работна заплата и заетостта през 21-ви век е съпътствано от също толкова съществено раздалечаване в местния реален БВП. Данните за местния БВП на глава от населението потвърждават изводите от данните за местните пазари на труда – трайното увеличение в разликите между столицата и останалата част на страната се дължи както на икономическия бум през 2004-2008 г., така и на следкризисното възстановяване. За целия период от 2000 до 2019 г. София и околност отбелязват впечатляващ среден ръст на БВП от порядъка на 6% на година, докато за останалата част на страната този годишен ръст е около два пъти по-нисък. Освен това се наблюдават индикации за трайно забавяне на ръста на БВП извън София след кризата от 2009 г. Данни от Съвета за икономически анализи

Същественото раздалечаване между София и останалата част на страната по отношение на средната работна заплата и заетостта през 21-ви век е съпътствано от също толкова съществено раздалечаване в местния реален БВП. Сравнението между динамиката на регионалния БВП на глава от населението и средната работна заплата показва, че докато за столицата и околността БВП и средната работна заплата растат със сходни темпове, за останалата част на страната СРЗ расте с доста по-бързи темпове от БВП на глава от населението. Данни от Съвета за икономически анализи

Европейски и фискални трансфери

С оглед на същественото раздалечаване между местните икономики на София и останалата част на страната е важно да се разбере какъв е регионалният характер на съществуващата фискална и икономическа политики в България, препоръчват от Съвета за икономически анализи.

Анализът на Съвета установява, че като цяло регионалният преразпределителен профил на фискалната политика на страната не следва динамиката на увеличаващи се регионални икономически неравенства. По отношение на еврофондовете столицата е най-големият бенефициент на глава от населението за целия период 2007-2019 г. Във втория програмен период след 2014 г. се наблюдава известно настигане по отношение на трансферите към групата по-малки общини с ниска безработица. За най-големите градове извън София и групата малки общини с висока безработица европейските трансфери на глава от населението са трайно ниски за целия период. Данни от Съвета за икономически анализи

По отношение на трансферите от централния бюджет най-интересната особеност е тяхната нестабилност по отношение на групите на по-малките общини, особено – на тези с висока безработица. За тази група трансферите след кризата от 2009 г. намаляват значително повече от другите групи. Динамиката показва едно сравнително ограничено споделяне на рисковете между регионите в България. Това ограничено споделяне на рисковете най-вероятно е резултат от големия дял на преотстъпените местни данъчни приходи от централния бюджет вместо по-широкообхватна фискална интеграция посредством по-голямо преразпределение на местни данъчни приходи на централно ниво.

Регионални икономически политики

Изложените факти описват красноречиво една национална икономика на две скорости. От една страна регионът София и околността е с впечатляващ икономически ръст, а от друга страна са останалите регионални икономики на страната, като един съществен дял от тях са със сериозно потисната икономическа активност.

Зараждането на такава силно разнородна национална икономика през 21-ви век прави наложително регионализирането на икономическата политика в България чрез прилагането на специфични и таргетирани регионални икономически политики, е препоръката на Съвета за икономически анализи. От там напомнят, че такива политики са широко разпространени в ЕС, като основната им цел е подкрепа на регионалната заетост и инвестиционна активност. Основен пример за такива политики са фондовете за сближаване на ЕС, включително Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд.

За регионалните икономически политики е важно да се подчертае, че те не са продиктувани от съображения, свързани с преразпределение и борба с неравенствата по принцип, а от чисто икономически съображения за икономическа ефективност. Ключови за тези икономически съображения са асиметричните ефекти, които икономическите политики имат в разнородни регионални икономики. Например, всяка икономическа политика, стимулираща заетостта и инвестициите в регионална икономика, в която икономическата активност на населението е висока и която изпитва икономически бум, води основно до увеличение в местните разходи за живот и инфлацията и има ограничен ефект върху заетостта. Същият вид политика, приложен върху регионална икономика с потисната икономическа активност, има значително по-голям ефект върху местната заетост.

Съветът за икономически анализи е създаден с постановление на Министерския съвет по идея на Атанас Пеканов, заместник министър-председател по управление на европейските средства. Целта му е да постави основите на процес на постепенно и устойчиво осигуряване на българското правителство със задълбочена академична икономическа експертиза, която да бъде отправна точка при вземането на стратегически и дългосрочни икономически решения. Съветът ще оценява дългосрочните предизвикателства пред българската икономика и ще отправя предложения за най-подходящите политики за тяхното преодоляване. Той ще има съвещателен характер и ще включва икономисти от академичната общност, включително от престижни международни университети.