"Алфа рисърч": Половината от българите не одобряват приемането на еврото

Всеки втори в България е настроен негативно към приемането на еврото, докато близо две трети от представителите на бизнеса са настроени положително. Нагласите сред обществеността са по-скоро за неодобрение, а сред бизнеса - за одобрение на присъединяването на страната към еврозоната.

Това показват данни от национално представително проучване за нагласите на гражданите и бизнеса за въвеждане на еврото в България, реализирано от агенция "Алфа рисърч" в периода 1-17 ноември по поръчка на Министерството на финансите (МФ), проведено сред 1200 души и 500 фирми.

„В българското общество съществуват притеснения, страхове и слаба информираност по отношение на въвеждането на еврото, което води до доста сериозна поляризация по въпроса за одобряване или неодобряване на присъединяването ни към еврозоната“, коментира социологът Боряна Димитрова.

Проуването показва поляризирано отношение между гражданите и бизнеса към приемането на единната европейска валута.

Една трета от пълнолетните граждани (от които 15% - категорично, а 18% - по-скоро) одобряват преминаването към единната европейска валута. На противоположната позиция е всеки втори – 23% изразяват по-скоро неодобрение, а  27% са изцяло против.

Въпреки съществуващите притеснения значителна част от гражданите виждат редица позитивни ефекти от въвеждането на еврото. 59% очакват по-лесно и удобно разплащане при пътуване в чужбина. 37% разчитат на увеличаване на търговията ни с други държави. По-голямата финансова предвидимост и достъпът до по-евтин кредитен ресурс остават непознати, или недостатъчно ясни ефекти от присъединяването ни към еврото – затова се оценяват като значими едва от около една пета от българските граждани.

Две трети от бизнеса (47% напълно и 18% по-скоро) одобряват присъединяването на страната към еврозоната. Очакванията на предприемачите за ефектите от въвеждането на еврото кореспондират с тези нагласи – 59% очакват позитивен ефект върху икономиката на страната, а 61% - върху собствената им фирма. От два до три пъти по-ниски са песимистичните нагласи сред бизнес средите - 28% са скептични за последствията върху националната икономика, а 18% - за ефектите върху компанията им.

Високата подкрепа от бизнеса е свързана и с положителните ефекти, които се очакват от въвеждането на еврото върху икономиката на страната ни и върху бизнеса. Според бизнеса от помощ и подкрепа ще се нуждаят преди всичко техните счетоводни отдели, адаптирането на касовите разплащания (фискални устройства), обучения на служителите при директна работа с клиенти.

Източник: Алфа рисърч

Най-широко разпространените страхове сред анкетираните в националното проучване са свързани с опасенията от ръст в цените на стоките (69%), риск от измами, спекула, изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци (57%), увеличаване на инфлацията (55%).

Отчитането на едни или други потенциални негативни ефекти от въвеждането на еврото не води обаче еднозначно до неговото отхвърляне. Почти една трета от пълнолетните българи смятат, че ще има отделни проблеми, но те ще са краткосрочни и преодолими. Други 28 на сто са на мнение, че ако бъдат предотвратени, или бързо овладени, биха одобрили въвеждането на еврото. Цялостната организация на процеса по въвеждането на европейската валута, противодействието на нелоялни практики и некоректни търговци могат да се окажат ключови за подкрепата от страна на общественото мнение, заключават социолозите.

Служебният министър на финансите Росица Велкова, която е национален координатор на подготовката на България за членство в еврозоната, отбеляза като приоритет въвеждането на еврото у нас от 1 януари 2024 г.  

Велкова припомни, че в тази връзка са подготвени и приети от Министерския съвет четири законопроекта, които са внесени в парламента. Промените в Закона за БНБ бяха приети от водещата комисия - бюджетната, на първо гласуване и се очаква тази седмица да бъдат в пленарна зала за първо гласуване. Тази седмица на първо гласуване се очаква да бъдат приети от водещата комисия и промените в Кодекса за застраховане и в Търговския закон, като Велкова изрази очакване, че парламентът ще ги обсъди и разгледа и в зала на първо гласуване до края на годината. 

Четвъртият закон, който е свързан с еврото, е Законът за мерките срещу изпирането на пари, който от финансовото министерство също очакват до края на годината да бъде разгледан на първо гласуване. До средата на януари очакваме да бъдат приети тези четири законопроекта на второ гласуване в Народното събрание, отбеляза Росица Велкова. 

Петият законопроект - за еврото, до края на годината ще бъде разработен в първоначален проект от министерствата, ангажираните ведомства, публични институции и БНБ, а през януари се планира да бъде съгласуван неформално с браншови организации, с работодателите, със Сдружението за модерна търговия, за да могат да бъдат изчистени и прецизирани текстове, които касаят бизнеса, отбеляза още Велкова, цитирана от БТА.

Предвижда се през февруари законопроектът за еврото да бъде публикуван за 30-дневно обществено обсъждане и след това да бъде изпратен към Народното събрание.

На база проучването, проведено по Комуникационната стратегия за информация и публичност за присъединяването на България към еврозоната, от Министерството на финансите планират да започнат съвместна дейност с кметовете и кметските наместници.

Предвижда се също до края на март да бъде разработен сайт за еврото, на който всеки ще може да види отговори на въпроси, които го вълнуват и притесняват. Ще бъде открита и безплатна телефонна линия, на която всеки ще може да задава своите въпроси.