Парламентарната Комисия по бюджет и финанси остави временно намалената данъчна ставка от 9 процента за ресторантьорски услуги и такива, свързани за използване на спортни съоръжения, и през следващата година. Това се случи при разглеждане на промени в Закона за ДДС на второ четене, предава БТА.
Служебният зам.-министър на финансите Людмила Петкова обаче посочи, че намаляването на данъчната ставка за ресторантьорски услуги е била мярка, за да се намалят последствията от пандемията от Covid-19, докато сега няма основание тя да бъде продължавана. Тя посочи, че ефектът е за около 150 млн. лева годишно за ресторантьорските услуги.
Председателят на комисията Петър Чобанов (ДПС) отговори, че сега се намираме във високоинфлационна среда и ефектите ще доведат до това, че ще има известно намаление на приходите в бюджета, но може да се окаже, че динамичният ефект е в полза на приходите, тъй като се намираме в нова среда. Това е и антиинфлационна мярка, изтъкна Чобанов. Според него едно увеличаване на косвените данъците ще увеличи инфлацията, което може да попречи на присъединяването на еврозоната.
Комисията прие и предложението на бившия министър на спорта и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС Красен Кралев данъчната ставка на 9% за доставка на услуга за използване на спортни съоръжения да важи и за 2023 г.
В същото време комисията намали на 9% за постоянно данъчната ставка на книгите, бебешките храни и хигиенни артикули, както и на вестниците и печатни издания. Това стана, след като депутатите приеха на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
Бившият министър на образованието и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС обясни, че това е трайна мярка, насочена към насърчаване на четенето, закупуването на книги, духовността. Тази мярка ще важи и за учебниците. Той посочи, че по изчисление на парламентарната група фискалната мярка ще струва на бюджета между 7 и 8 млн. лева на година. „Ние считаме, че това мярка, която си заслужава", изтъкна Вълчев.
Чобанов предложи да се намали данъчната ставка на 9 на сто на доставки на храни, подходящи на храни, подходящи за бебета или за малки храни, както и за бебешки пелени и хигиенни продукти.
След това депутат от комисията предложи да се намали и данъчната ставка на 9 процента и за доставките на печатни периодични издания, вестници и списания на физически носители или извършвано по електронен път. Служебният заместник-министър на финансите Людмила Петкова уточни, че има директива, която допуска да се въведе намалена ставка за вестници и периодични издания. Въпросът е, че намалената ставка е по отношение на доставката, а не по отношение на доставчика. Затова трябва за всички да бъде еднаква ставката, защото ще се счита дискриминация.
По време на дискусията по тези предложения Мартин Димитров от „Демократична България" попита доколко тази намалена данъчна ставка е намалила цените им. Оказа се, че ведомството не е правило анализ, но има информация, че е намалена коричната цена на книгите.
Любен Дилов-син от ГЕРБ-СДС отговори, че целта е поне да се запази цената на хартиените издания. Той посочи, че за по-малко от година средната цена на тон печатарска хартия се е повишила от 970 на 2200 лева и то за по-нискокачествената хартия. Основен вносител на хартия бяха Русия и Украйна. Дилов изтъкна, че печатните издания, особено в провинцията са изправени пред фалит, ако искат да продължат да излизат на хартия.