Той не вижда начин у нас да се премине към фиксирани лихвени проценти по кредитите, тъй като българската икономика от 90-те години насам работи с плаващи лихви. „Въпреки увеличението на пазарния лихвен процент лихвите са много по-ниски от инфлацията“, изтъкна доц. Хърсев.
Финансистът не смята, че кредитирането трябва да се ограничава, тъй като то съдейства за увеличаване на капиталообразуването в страната и допълни, че начинът да се борим с инфлацията е да произвеждаме повече.
"Данните показват, че горната точка на инфлационния процес е преминала. Той е с много по-малка интензивност. Инфлацията при нас е основно вносна. Надявам се да продължава да намалява и да стигнем до здравословните един-два процента годишно", очаква Емил Хърсев.
По думите му инфлацията не е най-страшното нещо на света. Според него дефлация – намаляване на цените при стагнация на пазара, е много по-опасна за икономиката. Финансистът обаче е на мнение, че има основания за притеснение поради факта, че държавата влиза в новата година със стар бюджет.
"Сегашният парламент очевидно не може да състави и приеме бюджет с мнозинство. За щастие, българският бизнес в голямата си част е автономен. Има един сектор, който съществува от държавни поръчки, в него фирмите все повече намаляват. Намаляват и държавните поръчки", посочи доц. Хърсев.
Финансистът напомни, че присъединяването на България към еврозоната е част от договора за присъединяването към ЕС и е ратифициран от парламента. „Това е акт, който има приоритет спрямо вътрешното законодателството на страната“, заяви Емил Хърсев.
Как ще се отрази неизпълнението на Маастрихтските критерии на влизането на България в еврозоната? С колко ще растат лихвите и само от ликвидността на пазара ли зависи вдигането им?
Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.