Тристранният съвет не прие удължаване на действието на Бюджет 2022

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не прие законопроекта, с който се удължава действието на Бюджет 2022 до сформирането на ново редовно правителство. Така нареченият "удължителен закон" за бюджета не получи одобрението на социалните партньори.

Проектът е подкрепен от национално представителните организации на работодателите, но не и от национално представителните организации на работниците и служителите, обяви на брифинг в Министерския съвет служебният вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров след днешното извънредно заседание на Тристранния съвет, предава БТА.

Няма да се намаляват социални плащания 

С текстовете за удължаването на действието на Бюджет 2022 до съставянето на редовно правителство се осигуряват възможности да продължат плащанията в социалната сфера, увери вицепремиерът.

„С този законопроект се дава възможност да бъдат изплащани увеличените социалноосигурителни плащания. Спекулациите, които бяха направени в общественото пространство, че ще има намаление на социални плащания, се опровергават. Няма да има намалени плащания. Напротив, някои от тях ще се увеличат“, заяви Лазаров. Като пример той посочи финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания, която ще бъде увеличена с 22%, предвид действащия автоматичен механизъм на обвързването ѝ с официалната линия на бедност в страната. 

Мерките за бизнеса и хората ще продължат

„Увеличението на пенсиите ще продължи да действа и през следващата година. Всички мерки за бизнеса и хората ще продължат да действат“, увери служебният министър на финансите Росица Велкова. 

„Общините трябва да са спокойни, защото така се осигурява финансиране в реален размер по фактура за отопление на училища и детски градини, както и осветление на улиците. Със законопроекта е уредено и финансирането на дейности за непредвидени и неотложни разходи“, каза още тя.

Велкова обясни, че служебният кабинет предлага удължаване на действието на досегашния бюджет за догодина, а не нов, защото бюджетът изисква в него да бъдат отразени политиките на правителство, подкрепено от парламентарно мнозинство. 

Работодателите подкрепиха удължителен закон

Работодателските организации дадоха подкрепата си за удължаване на разпоредбите на закона за бюджета. Те подкрепиха т.нар. удължителен закон, тъй като чрез него се запазват всички социални плащания в настоящия им размер и "не се раздува допълнително дефицитът". Прекомерното увеличаване на дефицита отдалечава страната ни от влизането в еврозоната през 2024 г., предупредиха работодателите. Те обаче настояха за по-сериозна подкрепа за бизнеса заради високите цени на енергоносителите.

„За нас това е закон, който ще даде възможност политиките, провеждани през тази година, да продължат и през периода, докато бъде гласуван редовен бюджет за 2023 г. Този законопроект дава високи гаранции за стабилност“, смята Добри Митев, председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара. „Поздравяваме правителството за национално отговорната позиция да внесе удължаващ закон, който да гарантира продължаване на постигнатото до момента“, допълни той. 

Сндикатите: Удължителен бюджет замразява доходите

Според представителите на синдикалните организации удължителен бюджет е един от най-лошите варианти, защото замразяването на минималната работна заплата на 710 лв. и неприемането на необлагаем минимум на доходите, предвидени в него, са неприемливи. 

„Всички параметри, които бяха заложени до момента, се предлага да бъдат удължени, без да се знае докога. Елементарна отговорност за базисни управленски решения няма кой да носи в държавата“, смята главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Според него така се замразява политиката по доходите, което в условието на голяма инфлация не отговаря на очакванията на обществото. 

На днешното извънредно заседание на НСТС правителството и социалните партньори обсъждаха една единствена точка - Проект на Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

Тристранният съвет е консултативен орган, като решенията му не влияят пряко върху бюджетната процедура.

По закон бюджетът, или в случая "удължителният закон", трябва да бъде внесен в Народното събрание до края на октомври. Преди това трябва да бъде одобрен и от правителството.

Служебният министър на финансите Росица Велкова се отказа да внася проектобюджет за 2023 г. Това обяви тя пред парламента миналата седмица.

Според направеното предложение за бюзджет за догодина се предвижда 6,6% дефицит и около 16 млрд. лева дълг.

Велкова е категорична, че ако парламентът приеме бюджетен дефицит от 6,6%, това ще попречи на България да влезе в еврозоната. Велкова прогнозира, че новият дълг, който може да поеме държавата през следващата година, е в размер на 10,3 млрд. лева.

Параметрите на проектобюджета, особено в частта с дефицита, така както е заложен за следващите три години, са много притеснителни. За това са единодушни и експертите Любомир Дацов и Лъчезар Богданов.