Изкуството на данъчното облагане

През 1789 г. преминалият осемдесетте години Бенджамин Франклин пише писмо, съдържащо известното мнение, че „в този свят нищо не може да се счита за сигурно, освен смъртта и данъците“. Франклин се е заблуждавал. Много данъци се избягват лесно и законно чрез простото средство да не се прави това, което поражда данъка, пише английският икономически журналист и колумнист на Financial Times Тим Харфърд.

Нашите градове са оформени от такова избягващо данъците поведение. Помислете за стройните къщи между каналите в Амстердам. Както Курт Колщедт и Роман Марс описват в „Невидимия на 99% град“, тези сгради се развиват в отговор на данъчен кодекс, който се фокусира върху фасадите към каналите. Мебелни подемници са били използвани, за да се заобиколят стръмните стълбища. Било е бъркотия, но хората са готови на доста усилия за данъчни облекчения. По-малко приятен пример за данъчно ефективна архитектура е зазиданият прозорец, често срещан в Лондон. Данъкът върху прозорците е въведен през 1696 г. и рязко повишен през 1797 г. На пръв поглед изглеждало, че е насочен към богатите, но също така е наказвал градската беднота в жилищните квартири, тъй като техните наемодатели просто са блокирали прозорците, за да спестят пари.

Жестокостта и грозотата на такъв данък са очевидни, но е имало и друга цена, по-малко очевидна, докато не се замислите: нито един от тези зазидани прозорци не е генерирал някакви данъчни приходи. Къщите не само са били грозни, мрачни и лишени от въздух, но също така са носели по-малко данъчни приходи, отколкото първоначално се е очаквало.

Икономистите наричат ​​това „загуба за обществото“; когато хората изкривяват поведението си, за да избегнат данък, никой не печели. Избягващият данъци е в по-лошо положение, защото избягването струва скъпо. Данъчните власти са по-зле, защото данъкът не се плаща.

Стара френска поговорка гласи, че изкуството на данъчното облагане е „да оскубеш гъската така, че да получиш най-много пера с най-малко съскане“ (приписва се и на френски финансов министър отпреди няколко века – бел. прев.) Но опитът с холандските къщи по каналите и данъка върху прозорците подсказва нещо друго: изкуството на данъчното облагане е да се оскубят тези пера, без гъската да еволюира в птица без пера, освен ако това не е търсеният ефект, разбира се.

През 1698 г. Петър Велики изисква от руските благородници да закупят „жетон за брада“, ако искат да запазят брадите си. Целта, изглежда, е била не толкова да се съберат приходи, колкото да се тласне руското благородство към гладко избръснатата мода на Западна Европа. (Историята е разказана от  Майкъл Кийн и Джоел Слемрод във възхитителната книга „Бунтове, мошеници и приходи“.)

Много правителства са предоставяли данъчни стимули за раждане на деца. Един тромав начин, въведен в Австралия през 2004 г. на бърза ръка, доведе до рязък спад на раждаемостта в деня преди бонусът за бебета да влезе в сила, тъй като цезаровите сечения и индукциите бяха отложени.

За съжаление, най-лесният начин да спечелите данъчно облекчение е да направите някаква промяна на хартия. Правителствата отдавна предлагат данъчни стимули с надеждата да насърчат бизнесите да се преместят, но е твърде лесно да се прехвърлят счетоводните печалби в търсене на ниски данъци, като същевременно се оставят фабриките и офисите да останат там, където са.

Алтернатива е да се прибегне до правни маневри. Доматите плод ли са или зеленчук? Jaffa Cakes сладкиши ли са или бисквити? Отговорът изглежда е: това, което влече по-малко данъци. Доматите са данъчно ефективни зеленчуци (според мнение на Върховния съд на САЩ от 1893 г.), а Jaffa Cakes са данъчно ефективни сладкиши (според трибунал в Обединеното кралство от 1991 г.)

Моделът за намаляване на данъците от правителствата, независимо дали го знаят или не, е съкращаването наполовина на вносните мита върху чая от британския премиер Хенри Пелъм. През 1745 г. Пелъм сваля митото върху чая от повече от 100 процента на около 50 процента. Резултатът: по-малко контрабанда, утрояване на легалната търговия с чай и по-високи данъчни приходи. Тъй като англичаните са почнали да варят повече вода за чай, смъртността намалява, според изследване на икономистката Франциска Антман.

Това е невероятен резултат за властите, които понижават данъците: по-малко престъпност, по-малко болести, повече данъци и повече чай. Уви, както отбелязват Кийн и Слемрод, има малко възможности да копирате Пелъм. „Неговият триумф се превърна в напразно усилие за поколенията… има малко доказателства, че основните данъци по света биват над нивата, при които приходите биха се увеличили чрез намаляване на ставките.“ В случай на изключения като цигарите, имаме основателни причини да не следваме примера на Пелъм.

След като изследвах спектъра на избягването на данъци - от каналите до Jaffa Cakes - извличам три урока.

Първо, данъците формират поведението. Правителствата биха могли да направят повече, за да използват данъчните стимули за добро и да обръщат твърде малко внимание на губещите изкривявания, които данъците могат да причинят.

Второ, ако искате да обложите с данък нещо като доходи или разходи - а повечето правителства го правят - тогава направете данъка възможно най-широкообхватен. Обществото не печели от съдебните решения като това дали доматите са зеленчук.

Трето, дори силата на данъчния стимул има граници. Бременните австралийки отлагаха ражданията с часове, но не и с месеци. Холандските къщи по каналите ставаха високи, но холандците не построиха небостъргачи през 17-ти век.

Когато данъкът върху наследството беше премахнат през 1979 г. в Австралия, някои умирания в Австралия бяха отложени - или поне регистрацията на смъртните случаи - по много ефективен от данъчна гледна точка начин. Разбира се, отлагането беше само с няколко дни. Франклин може и да е сгрешил за данъците, но смъртта не можеш да измамиш толкова лесно.