Очакваме средствата от първия транш по Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат преведени в България до няколко седмици. Това обяви по БНТ служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
Той потвърди, че страната ни е изпълнила всичко необходимо по 22-те мерки по първия транш и те са предадени в Европейската комисия.
За да получи втория транш, България трябва да приеме 22 законопроекта. От тях само един не е готов като проект – за промени в Закона за енергетиката. В него има заложени цели, които са трудни за изпълнение в сегашната ситуация на енергийния пазар в Европа. Затова е възможно страната ни да поиска дерогация. За да получим втория транш, е необходимо тези законопроекти да бъдат приети от Народното събрание.
"Народните представители ще трябва да се съсредоточат. Аз разбирам, че в момента имат други разговори, но държавата трябва да върви напред и не трябва да отстъпваме от неща, поети като ангажимент само преди няколко месеца. Парите ще дойдат, когато сме си свършили работа, и според мен това е правилният подход към бъдещето", коментира Пеканов.
Той призна, че по работата по Фонда за справедлив преход, по който са предвидени 1,3 млрд. за подпомагане на регионите, които затварят въглищното си производство, има забавяне.
"Поели сме ангажимент до 2026 година да намалим с 40% вредните емисии, което е много трудно в сегашната ситуация, но е и много трудно сега да се предоговаря нещо, което сме договорили едва преди няколко месеца. Ако сега отворим този въпрос, преговорите ще блокират всичко останало. Така че има натрупани забавяния, надявам се че Министерството на енергетиката ще успее да ги навакса", посочи служебният вицепремиер.
Според Атанас Пеканов политическата нестабилност в България застрашава процеса за влизане в еврозоната. Той изрази надежда политиците да осъзнаят това и да проявят зрялост.
Министърът допълни, че служебният кабинет работи по Националния план за въвеждане на еврото през 2024. По думите му все още се работи по комуникационната стратегия, която трябва да обясни как функционира еврозоната, какви са рисковете и как институциите ще отговорят на тези рискове.
"В Хърватия, например, вече получават цените на касовите бележки и в двете валути. Отдолу има QR код, с който, ако превалутилането не е коректно, подаваш сигнал и магазинът попадна в черен списък като некоректен търговец", даде пример министърът. Той потвърди, че страната ни трябва да избере и символа на бъдещата ни евромонета.
Пеканов изтъкна, че България е покрила всички критерии за приемане на еврото с изключение на инфлационния критерий. "В сегашната обстановка обаче инфлационният критерий е проблем за всички страни и мисля, че той може да бъде обект на дискусия. Дори и сега България остава третата страна в ЕС с най-нисък дълг спрямо БВП", подчерта служебният вицепремиер.
По повод анонсирания вчера експертен съвет за икономически анализи Пеканов обясни, че такава структура има в повечето европейски страни. Той се надява, че съветът ще подобрява публичния диалог по важните теми с предизвикателства, като информира обществото по безпристрастен, академичен, неполитичен начин. Министърът се надява, че по този начин и държавата ще подобри своите институции на базата на задълбочените анализи и изследвания, на експертизата на тези „топ икономисти“.
Атанас Пеканов заяви, че не вижда себе си като член на следващия редовен кабинет, а след края на мандата на служебното правителство ще се завърне в академичната сфера.