Темата за еврото ще бъде актуална през следващата година, като най-вероятно няма да спазим заложената дата за приемането му - 01 януари 2024 г., може би малко ще се отложи, ако въобще с инфлацията не сме толкова далеч от критерия, че да нямаме почти никакъв шанс това да се случи. Това мнение изрази пред БНТ икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
По думите му независимо кой каква кампания води решението за приемането на еврото ще е на парламента, защото трябва да се промени Законът за БНБ.
„Всичко зависи от партиите и правителството, което ще се формира, но всичко зависи как ще гласуват депутатите в парламента“, уточни Ганев. Той посочи, че първо ще се води дебатът за бюджета на държавата и „ако се приеме, че има такъв, то от началото на следващата година ще започне дебат за еврото“.
Икономистът Георги Вулджев от Експертен клуб за икономика и политика е убеден, че има нужда от комуникационна компания за приемането на еврото, но едва след като публичните институции и БНБ направят експертен анализ какви ще са икономическите последствия с оценка за очакванията за ползите и вредите от приемането на европейската валута „особено с дата 1 януари 2024 г.“.
Петър Ганев напомни, че такъв анализ има от 2017 г., сега се актуализира и трябва да се публикува.
Двамата са категорични, че сериозният проблем е с дефицита в бюджета.
"Дефицитът на бюджета е в проблемна ситуация. Следващото правителство трябва да внимава да не стане критична. Що се отнася до бюджетната политика съветът е по-скоро да се затягат коланите", каза Георги Вулджев.
Петър Ганев допълни, че проблемът с цените не трябва ди ни заблуждава, че сме в тежка, генерална криза заради енергетиката. Според него тежката криза може да се усети при загуба на работни места, както и при евентуално влизане на икономиката в рецесия. Що се отнася до разходите в бюджета, той е на мнение, че сега отново има връщане към консервативната традиция с позиция за баланс и определи това като „оправдано“. Той предупреди, че дефицитът би станал голям със заложената рамка с повече разходи и ниски приходи. Икономистът смята, че евентуална промяна на данъци не е добро решение, при възможност трябва да се съкращават и преразпределят разходи.
"Когато се достигнат нива на инфлация от 17-18 процента, няма как да чертаеш розова картина за развитието. Тези нива не са устойчиви и определени групи от обществото губят доходи. Да, вдигат се заплати, но обикновено е необходимо време този темп да се навакса“, коментира Петър Ганев. Икономистът смята, че очакваното покачване на лихвите и затягане на кредитирането ще създаде допълнителен проблем на домакинствата. „Но не е само покачването на лихвите, а по-строги правила при отпускането на заеми“, уточни той. По думите му тежката криза настъпва когато се загубят работни места, а „в момента е криза заради тежкия ръст на цените“.
Петър Ганев прогнозира увеличение на дефицита през следващата година. "Може да се съкращават разходите и да не бъдат увеличени данъците", надява се икономистът.
Георги Вулджев заяви, че държавният дълг на България остава на ниски нива, но трябва да се планира внимателно като част от БВП, за да не се говори скоро за проблеми. Той също потвърди, че с консервативния подход към социални помощи и разходи този риск може да бъде овладян.