Актуализираният Бюджет 2022: инфлация - 11,6%, лимит на дълга - 10,3 млрд. лв.

Средногодишната инфлация в края на годината ще се ускори до 11,6%. Държавният дълг се повишава до 10,3 млрд. лв., икономическият растеж на България ще възлезе на 2,9%. Това е записано в актуализираната бюджетна прогноза, която трябва да влезе в сила от 1 юли.

Проектозаконът е публикуван на сайта на Министерството на финансите и ще бъде обсъден от Националния съвет за тристранно сътрудничество на заседание утре. Идеята е проектът да бъде приет до края на юни, за да може заложените плащания в отговор на инфлацията да бъдат възможни от 1 юли.

В проекта са заложени обявените вече антикризисни мерки, както и обявената актуализация на пенсиите.

Основните рискове за прогнозния бюджет са свързани основно с развоя на конфликта в Украйна.

Очаква се през 2022 г. реалният растеж на БВП на България да възлезе на 2,9%. Това представлява понижение спрямо прогнозата, с която бе приет Бюджет 2022 г. основно заради променените икономически перспективи след войната в Украйна. В същото време очакванията за растежа на икономиката са леко повишени спрямо пролетната прогноза поради отчетеното добро представяне на икономиката през първото тримесечие.

Инфлацията ще върви нагоре -  прогнозата е, че средногодишна й стойност ще достигне 11,6% в края на годината. Корекцията е основно поради по-високо от очакваното поскъпване на храните и неенергийните нехранителни стоки по линия на по-силни ефекти от суровините и енергоносителите. Наблюдаваното повишение на цените на петрола и неенергийните суровини се очаква да се забави през втората половина на годината. В съответствие с това, нарастването на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява до средата на годината, след което също ще започне да се забавя, по месеци на годишна база, а инфлацията в края на 2022 г. ще достигне 11,6%. Водещ принос за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23,9% на годишна база през декември. Съществен принос ще имат и компонентите на базисната инфлация поради очакваните вторични ефекти от ускореното поскъпване на енергоносителите и затрудненията във веригите на доставки. Цените на услугите ще се повишат с 9,8% в края на 2022 г., а неенергийните нехранителни стоки – със 7,1%. Енергийните стоки също ще допринесат положително, като повишението в цените на транспортните горива се очаква да се забави до 13,9% в края на годината. Средногодишната инфлация през 2022 г. се прогнозира да бъде 11,9%.

През 2022 г. се очаква дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да се увеличи до 2,4% от прогнозния БВП. Основен принос за влошаването както спрямо предходната прогноза, така и спрямо 2021 г., ще има по-големият отрицателен баланс при търговията със стоки. Той ще е резултат от по-силния реален растеж на вноса спрямо износа при леко положителни условия на търговия.

Заетите се очаква да се увеличат с 1,7% като частично това ще се дължи и на включването на бежанци в пазара на труда, чиято трудова интеграция се субсидира с евросредства. Така безработицата за годината се очаква да е 4,5%.

За 2022 г. се очаква броят на заетите да отбележи ръст от 1,7%, което ще бъде обусловено от икономическия ръст, но също и от потока украински бежанци към страната, като част от тях се очаква да се включат на българския пазар на труда като заети. В сравнение с предишната прогноза за бюджета за 2022 г., растежът на заетостта е завишен с 0,7 пр.п., като основната причина за това е потокът бежанци, част от който се очаква да бъде интегриран на българския пазар на труда.

Заради прогнозираната положителна динамика на заетостта, коефициентът на безработица се очаква да се понижи до 4,5% през 2022 г. и е по-нисък спрямо предходната прогноза (5%). Корекцията надолу се дължи основно на данните от Наблюдението на работната сила (НРС) и данните на Агенцията по заетостта за регистрираните безработни, които показват, че безработицата се е върнала към предкризисните си равнища по-рано от очакваното.

Номиналното нарастване на доходите от труд ще остане високо. През 2022 г. номиналният растеж на компенсацията на един нает е оценен на 9,2%. Показателят е ревизиран във възходяща посока (с около 1 пр.п.) спрямо прогнозата, използвана за разработване на настоящия бюджет. Факторите, които ще окажат влияние, са свързани с очакваното търсене на труд, повишаването на минималната работна заплата и някои вторични ефекти от високите темпове на инфлация в страната. Ограничаващ ефект върху динамиката на доходите може да се очаква по линия на публичния сектор и включването на бежанците от Украйна на пазара на труда.

Лимитът на нов държавен дълг се повишава до 10,3 милиарда лева. В края на миналата седмица министърът на финансите Асен Василев анонсира, че лимитът на нов държавен дълг се увеличава с още 3 милиарда лева, като така се добавя към настоящия лимит от 7,3 милиарда лева.

Допълнително набраните средства ще послужат за рефинансиране на предстоящи плащания през първото тримесечие на 2023 г. по падежиращи държавни облигации на международните финансови пазари, посочва се в проекта. Наред с това заради очакването централните банки да започнат да вдигат лихвите „по-ранното "излизане на пазара" и осъществяването на предварително финансиране на падежиращ дълг, би спестило бъдещи разходи по обслужването на държавния дълг", посочва се в проекта. Така максималният размер на държавния дълг към края на годината ще достигне 38,5 млрд. лв., или 25,6% от БВП.

Към края на годината се очаква данъчните приходи да достигнат 30,7 млрд. лв. или ръст с 12,3% спрямо отчета за миналата година. По-високият размер на прогнозата за приходите от ДДС за 2022 г. спрямо първоначалните разчети към бюджета за 2022 г. се дължи на повишеното потребление и по-високите приходи от ДДС от внос.

В мотивите към законопроекта за актуализация на бюджета е направен анализ на ефекта от антикризисните мерки. С антикризисните мерки правителството залага 0% ДДС за хляба, намаление на ставката от 20% на 9% върху газа и топлоенергията, намаление на акциза върху тока и газа.

От въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на централно отопление се очаква бюджетният ефект за 2022 г. да е  загуба в размер на 15 млн. лв.

Загуба от 50 млн. лв. се прогнозира от въвеждане на намалена ставка на ДДС в размер на 9% за доставки на природен газ.

Нулевата ставка на ДДС за доставка на хляб от 1 юли ще коства загуба в размер на 60,9 млн. лв. за хазната.

В същото време премахването на прилагането на намалената ставка на ДДС за бира и вино, като част от ресторантьорски и кетъринг услуги ще доведе до повече приходи от ДДС в размер на 9,8 млн. лв.

Увеличава се размерът на данъчните облекчения за деца. Предвижда се увеличаване размера на данъчното облекчение за деца (за едно ненавършило пълнолетие дете от 4 500 лв. на 6 000 лв. годишно, за две ненавършили пълнолетие деца от 9 000 лв. на 12 000 лв., за три и повече ненавършили пълнолетие деца от 13 500 на 18 000 лв.) и на данъчното облекчение на деца с увреждания (от 9 000 лв. на 12 000 лв. годишно), както и въвеждане на възможност за авансово ползване за 2022 г. на двете данъчни облекчения.

Всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., се осъвременяват считано от 1 юли 2022 г., с 10 на сто. В същото време изплащаните на пенсионерите с пенсия за трудова дейност към 30 юни допълнителни суми (т.нар. „COVID-19 добавки“) и индивидуални компенсаторни суми, се включват в размера на получаваната от тях пенсия след прилагане на осъвременяването с 10 на сто.

„COVID-19 добавката“ се включва и в размера на пенсиите или сбора от пенсиите и на пенсионерите, упражнили право на пенсия между 1 януари и 30 юни 2022 г. За пенсионерите, упражнили право на пенсия след 30 юни 2022 г., също се предвижда включване на 60 лв. в размера на пенсията или сбора на получаваните от тях пенсии;

Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 370 лв. на 467 лв. (ръст от 26,2 на сто).

Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1 500 лв. на 2 000 лв. (увеличение от 33,3 на сто), а от началото на октомври максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава допълнително на 3 400 лева.

размерът на социалната пенсия за старост и обвързаните с нея размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност, както и добавки, се увеличава от 170 лв. на 247 лв. (45,3 на сто) от 1 юли 2022 година.

Пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г., ще бъдат преизчислени, като средномесечният осигурителен доход за страната, от който е отпусната пенсията, се умножи по индивидуалния коефициент.

Проектът за актуализация предвижда държавните газови дружества "Булгаргаз" и "Булгартансгаз" да вземат държавно гарантирани заеми за общо 532 млн. евро. Газовият доставчик ще вземе 150 млн. евро, за да осигури алтернативни на руските количества, а "Булгартрансгаз" - 382 млн. евро, които ще се използват за три проекта - разширението на хранилището в Чирен, газовата връзка със Сърбия и за да си изпълни задълженията по европейска директива за условията за достъп до газопреносни мрежи.

В мотивите се изтъква необходимостта от обезпечаване на сигурността и намаляване зависимостта на държавите членки на ЕС от руски енергоизточници, основно природен газ заради военните действия в Украйна, както и придържането към общата европейска политика в тази област, както и обезпечаване на националната енергийна сигурност.

Рисковете пред изпълнението на бюджета, посочени в проекта, са свързани основно с военният конфликт в Украйна, който внесе нова несигурност в икономическите перспективи. Изразяват се очаквания за влошени финансови резултати на фирмите, увеличаване на безработицата, по-ниска инвестиционна активност. Риск продължава да бъде и епидемичната ситуация, вероятността от поява на нов вариант на вируса и въвеждането на ограничения.