Защо Фед иска да запази повече от държавния дълг на САЩ?

Федералният резерв на САЩ повдигна някои въпроси с неотдавнашното си решение да забави темпото, с което свива своите над 4 трилиона щатски долара, натрупани в държавни ценни книжа, пише Бил Дъдли за Bloomberg. Дали просто се подготвя за корекция на лимита на федералния дълг или се опитва да предотврати криза на пазара на държавни облигации на САЩ? С извинение за това, че намалявам драматизма, ще избера по-прозаичното обяснение, посочва авторът.

През последните няколко десетилетия притежаваните от Фед съкровищни и ипотечни ценни книжа играят решаваща роля в паричната политика. След финансовата криза от 2008 г. и по време на пандемията от Covid-19 неговите покупки на активи - известни като количествени улеснения (QE) - понижиха дългосрочните лихвени проценти и увеличиха резервите, които банките държаха във Фед. От март 2022 г. насам той оттегля тези стимули, позволявайки на своите наличности да се изчерпят постепенно с цел да се достигне нивото на резервите, от което банките се нуждаят, за да задоволят нуждите си от ликвидност, с буфер над него за сигурност.

Сега обаче предстоящата борба в Конгреса за повишаване на лимита на федералния дълг усложнява нещата. Когато правителството достигне лимита, то не може да взема заеми, за да финансира дефицитни разходи, отбелязва Бил Дъдли. Според него, за да извърши плащанията, Министерството на финансите ще трябва да изтегли от баланса си във Фед, което потенциално може да добави стотици милиарди долари резерви в банковата система. По-късно, когато Конгресът се съгласи да увеличи лимита, както винаги досега, Министерството на финансите ще попълни сметката си във Фед, изчерпвайки резервите с бързи темпове, които - ако нивото падне твърде ниско - могат да принудят банките да се борят за пари в брой.

Фед не иска да се повтори ситуацията от септември 2019 г., когато недостигът на резерви доведе до скок на лихвените проценти. Той смята, че сегашното предлагане е доста над „достатъчното“ ниво, което е необходимо, за да се гарантира, че краткосрочните колебания в резервите няма да дестабилизират лихвите, но не може да знае точно от колко ще се нуждаят банките. Ето защо, за да се гарантира, че резервите ще останат достатъчно, докато Министерството на финансите възстановява паричния си баланс, то коригира темпа на количественото затягане (QT). От следващия месец то ще намали лимита за месечното изтичане на своите съкровищни ценни книжа от 25 млрд. долара на 5 млрд. долара. Лимитът за ипотечните ценни книжа ще остане същият - 35 млрд. долара (въпреки че действителното изтегляне е по-бавно - около 15 млрд. долара месечно).

Разбира се, ходът на Фед ще има почти незначително въздействие върху нуждите на правителството на САЩ от заеми, отбелязва анализаторът и допълва, че след като лимитът на дълга бъде повишен, Министерството на финансите ще трябва да емитира малко по-малко дълг, за да замени по-малкото изтичане на средства от централната банка. Но това е нищожна сума в контекста на бюджетния дефицит, който възлиза на около 2 трлн. долара годишно. То не би трябвало да има никакво значение за това дали инвеститорите в облигации ще се стреснат от фискалните перспективи на Вашингтон, които, съгласен съм, са ужасни. Последиците за паричната политика също са незначителни, сочат оценките на Дъдли.

"Може да се запитаме: Защо Фед просто не прекрати изцяло емисията на съкровищни облигации? Горната граница от 5 млрд. долара може да представлява компромис, за да се получи възможно най-широка подкрепа. Алтернативно, това може да е сигнал, че процентът на изтичане може да бъде увеличен отново, ако Конгресът скоро повиши лимита на дълга. Съмнявам се, че това ще се случи. Дискусиите вероятно ще бъдат продължителни, а източването на резервите ще бъде интензивно, когато Министерството на финансите попълни наличностите си в централната банка на САЩ", пише Бил Дъдли в своя коментар.

Възможно ли е въпреки това недостигът на резерви да дестабилизира пазарите, се пита той и посочва, че това не е извън сферата на възможностите, но рискът е по-малък, отколкото през 2019 г., тъй като Фед създаде постоянна репо-сделка, при която банките могат да заемат срещу своите държавни и ипотечни ценни книжа в горния край на целевия лихвен диапазон на централната банка. Банките може да се притеснят да се възползват от това улеснение, тъй като се страхуват такъв ход да не бъде тълкуван като знак за отчаяние. Но ако лихвените проценти на паричния пазар се повишат над тези, които предлага Фед, очаквам проблемът със стигмата да се разсее. "В края на краищата, защо да не вземете заем при най-ниския лихвен процент, който е на разположение", допълва анализаторът.

В определен момент, когато все още има значителен марж над оценката на желаните резерви на банките, Фед вероятно ще спре напълно обратното изкупуване на съкровищни облигации. Той ще започне да реинвестира предплащанията на ипотечни ценни книжа в държавни ценни книжа, поддържайки нивото на резервите, необходимо за посрещане на икономическия растеж. За да постигне целта си за портфейл от съкровищни облигации, който да отразява по-широкия пазар, ще трябва да увеличи покупките на краткосрочни съкровищни бонове, които в момента са недостатъчно представени (само около 195 млрд. долара от общо над 4 трлн. долара).

Централната банка също така ще се насочи към изцяло съкровищно портфолио, но много бавно: тя ще иска да държи ипотечните ценни книжа до падежа, вместо да отчита загуби, които биха възникнали при продажба - а много от тези ценни книжа все още имат поне 25 години, пише в заключение Бил Дъдли за Bloomberg.