Централните банки се движат бавно през мъглата на търговските войни на Тръмп

Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече разтърси световната търговия и следвоенния консенсус за международна сигурност. Сега той хвърля в смут и политиката на централните банки, пише Bloomberg.

Експертите в областта на паричната политика биват отклонени от курса си заради хаоса, предизвикан от Белия дом, а пазарите свиват очакванията си за броя понижения на лихвените проценти в целия свят.

„Централните банкери вече не са нито водещи, нито поддържащи ритъма на макрополитиката“, казва Тиери Уизман, стратег в Macquarie. „Сега те са последователи, които отстъпват от своята динамика на фона на другите събития“, посочва той.

Председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл подчерта несигурността пред икономиката в сряда, когато паричният орган запази лихвените проценти без промяна. Решението бе взето две седмици преди Тръмп да обяви очакваната нова порция от т.нар. реципрочни мита. След това в четвъртък Английската централна банка (АЦБ) се отдръпна от тенденцията за намаляване на лихвите, а Шведската централна банка обяви, че цикълът ѝ на облекчаване на паричната политика е приключил - позовавайки се на сложността на международния контекст.

„Изключително трудно е да се каже накъде ще се движат лихвените проценти“, заяви гуверньорът на Нидерландската централна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Клаас Кнот. Той се позова на трудността да се предвиди дали инфлацията в еврозоната ще се ускори, или забави в резултат на митата и ответните мерки, наред с нарастването на разходите за инфраструктура и отбрана в целия Европейски съюз (ЕС).

Засега най-сигурният път за централните банки е да преустановят вземането на трудни решения. Колкото по-мътно става бъдещето, толкова повече се изплаща търпението.

„Рязко нарастващата несигурност по отношение на търговската политика се превърна в основна грижа за централните банки, тъй като рискува да отслаби значително икономическата активност“, заяви Максим Дарме, старши икономист в Allianz Trade. „Неприятната комбинация от повишена несигурност по отношение на търговската политика и ускорена инфлация ги поставя в сложна позиция“.

В четвъртък Английската централна банка промени позицията си от „ястребова“ към „гълъбова“* въпреки малката промяна в икономическите условия. Лихвените проценти бяха задържани на ниво от 4,5%, както се очакваше, но само един член на Управителния съвет гласува за намаляване на разходите по заемите вместо очакваните двама или трима.

Вътрешните фактори изиграха роля, тъй като упоритият ръст на заплатите във Великобритания продължава да буди безпокойство, но все пак паричният орган предпочете да наблегне на международните рискове. В протокола от заседанието на АЦБ думата „несигурност“ или нейна разновидност беше спомената 15 пъти - повече от два пъти повече, отколкото на предишното заседание шест седмици по-рано.

Същите настроения могат да бъдат наблюдавани по целия свят. Шведската централна банка остави разходите по заемите без промяна и даде сигнал, че цикълът на облекчаване на паричната политика е приключил, предлагайки подкрепа за тазгодишния подем на кроната. Устойчивата инфлация на храните беше основен фактор, но финансовата институция отбеляза също, че „несигурността зад граница е необичайно висока“.

Швейцарската централна банка се противопостави на тенденцията, като намали лихвените проценти в четвъртък, за да облекчи донякъде възходящия натиск върху валутата, която се смята за сигурно убежище по време на сътресения. Все пак тя сигнализира, че по-нататъшни намаления са малко вероятни.

Митата натежаха също върху централните банки в Япония, Индонезия и Тайван, които запазиха лихвените проценти без промяна тази седмица.

„Трудно е да се прецени колко по-близо сме до постигането на целта си, когато несигурността относно търговските политики на САЩ е голяма“, заяви гуверньорът на Японската централна банка (ЯЦБ) Казуо Уеда пред репортери след решението. Китайските централни банкери също запазиха разходите по заемите на настоящото равнище за пети пореден месец.

По-рано този месец ЕЦБ понижи лихвите, но трейдърите намалиха залозите за подобни бъдещи действия и сега са почти еднакво разделени между прогнозите за намаление и пауза на следващото заседание, планирано за 16-17 април. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард повтори в четвъртък, че подходът на вземане на решения „среща по среща“ остава най-сигурният вариант предвид „далечните последици“ от политиките на Белия дом. Макар че самата Лагард определи несигурността като „огромна“ след последното заседание на Управителния съвет, тя съобщи, че някои нейни колеги са я определили като „феноменална“.

Доналд Тръмп удари Мексико, Канада, Китай и Европейския съюз с мита, което предизвика ответни мерки. В режим на изчакване обаче се крие още по-голям риск - световна програма за реципрочни мита, която би ребалансирала световната търговска система. Американският държавен глава обеща да вземе решение по този въпрос на 2 април.

Промяната на реда на международните пактове за отбрана, като например този на НАТО, добавя още едно ниво на опасност. Европейските държави, и по-специално Германия, се готвят да вземат заеми за стотици милиарди евро за превъоръжаване с отражение на пазарите, които ще трябва да финансират програмите.

След като запази лихвените проценти в сряда, ръководителят на Фед Пауъл подчерта, че е необходимо да се изчака по-голяма яснота относно политиките на администрацията на Тръмп - включително митата - преди да се коригират ставките. Актуализираните прогнози показаха, че по-голямата част от представителите на Фед виждат по-голяма несигурност около последните си прогнози за растежа, инфлацията и безработицата.

Политическите сътресения замъгляват перспективите навсякъде. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) понижи прогнозата си за световния растеж за тази и следващата година поради по-високите търговски бариери, причинени от митата, и политическата несигурност около тяхното прилагане. По-слабият растеж по принцип предполага по-бързо намаляване на лихвените проценти, но налозите могат да се окажат и инфлационни, на което може да се реагира с по-строга парична политика.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.