Асоциацията на фирмите за бързи кредити: КЗП работи срещу легалния бизнес

След като мобилните оператори обвиниха Комисията за защита на потребителите (КЗП) в „опасно и безотговорно поведение“, с позиция излязоха и от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК). Те обвиняват Комисията в популистки действия срещу легалните участници на пазара, докато делът на нелегалните се разраства. Двата сектора се оказаха най-засегнати от действията на КЗП след встъпване в длъжност на новото ѝ ръководство през май 2024 г. 

Откакто Мария Филипова оглави Комисията, тя започна засилени проверки в сферата на небанковото кредитиране. В началото на ноември АОНК излезе с позиция, в която приветства действията на КЗП срещу неправомерните практики на фирми при отпускането на бързи кредити. По-късно обаче от Асоциацията обявиха, че действията на КЗП засягат тези, които се опитват да изсветлят пазара на бързи кредити, а не на незаконните участници в него. Те изтъкнаха, че Асоциацията е започнала да изготвя етичен кодекс в кредитирането заедно с потребителски организации и КЗП, за да се затегнат правилата, но след промяната в ръководството на Комисията, тези действия са били прекратени. Това се припомня и в настоящата позиция на АОНК, която представлява 10-те основни компании на българския пазар за потребителско микрокредитиране.

Според Асоциацията „председателят на КЗП внася хаос в потребителското кредитиране“ и „работи срещу легалния бизнес, отваряйки пространство за лихвари и полузаконни практики“.

„Наблюдаваме пълно неразбиране на нашата индустрия и действия на регулатора, търсещи единствено евтина популярност, а не решаване на проблеми“, посочват от АОНК. В позицията си те изтъкват проблемите в сектора като заблуждаващата реклама, отдаването на „лицензи под наем“ и оказването на натиск срещу кредитополучателите.

„Вместо сътрудничество със сектора и работа по проблемите му, срещаме закани и заплахи“, посочват от Асоциацията.

В позицията се отбелязва, че 25% от пълнолетните българи използват бързи кредити, като често се сблъскват с „измами, насилие, полузаконни оператори и редица други неетични практики“. От Асоциацията изтъкват, че КЗП оказва натиск срещу небанковите кредитни компании и изисква от фирмите, които функционират на светло, корекции, които „или са несъществени, или противоречат на законодателството на Република България“, а освен това налаганите от КЗП санкции не издържат в съда.

„В икономиката няма вакуум, когато мачкаш работещите по правилата, на тяхно място се появяват образувания, които трябваше да сме оставили отдавна в миналото“, заявяват от Асоциацията, акцентирайки върху увеличаващия се брой на нелегалните участници на пазара, и апелират за „край на популистката кампания от страна на КЗП“.

В началото на декември Комисията за защита на потребителите обяви, че завежда колективни искове срещу фирми за бързи кредити заради неотстранени неравноправни клаузи. Като установени нелоялни търговски практики в сектора от КЗП посочиха премълчаване или предоставяне на невярна информация в Стандартния европейски формуляр (СЕФ), в който се съдържа информацията за кредита, невярна или неясна информация за размера на годишния процент на разхода по кредита, несвоевременно предоставяне на съществена информация относно кредита.

Позицията на АОНК се доближава значително до тази на Алианса на технологичната индустрия във връзка с действията на КЗП спрямо мобилните оператори. Борбата с нелоялните практики във фирмите за бързи кредити и клаузите в договорите на телекомите се оказаха във фокуса на работата на Комисията за защита на потребителите след промяната в ръководството ѝ. В случая с мобилните оператори се стигна дори до искане за отнемане на лицензите им, което беше отхвърлено от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). 

Отговорът на КЗП

Реакцията на КЗП не закъсня, като председателят ѝ Мария Филипова изпрати писмо до медиите, в което изразява „дълбоко възмущение и недоумение“ към действията на АОНК. 

„Разбирам недоволството, че на някои хора не им харесва да се придържат към закона, но ще им се наложи да свикват, че годините на заобикаляне на закона с прикрити като неустойки възнаграждения за избягване на тавана на ГПР приключиха“, посочва тя.

В отговор на обвиненията, че КЗП не реагира спрямо незаконните участници на пазара, Филипова завявава, че отношенията между самите търговски дружества „в светлината на конкуренцията помежду им“ не се уреждат от потребителското законодателство. В позицията ѝ се твърди още, че регистрационните режими, редът и условията за извършване на дейностите по Закона за кредитните институции „не попадат в обхвата на компетентност на КЗП“. Комисията е задължена да третира „всички субекти на закона равно, безпристрастно и обективно“, изтъква още Филипова, като според нея участие в споразумение с кредиторите от АОНК би било индиректна реклама за участниците в браншовата организация за сметка на другите на пазара.

Текстът е обновен към 10:53 ч. на 23 януари 2025 г.