Правителството на Италия се опасява, че международните сделки на някои от най-големите финансови групи в страната ще подкопаят способността му да привлича патриотични инвестиции във времена на криза.
Базираната в Милано UniCredit, втората по големина банка в страната, и базираната в Триест Generali, най-големият италиански застраховател, гледат към трансгранични съюзи, които заплашват да размият тяхната италианска принадлежност, пише Politico. За някои политици, преследвани от спомени за кризата в еврозоната от 2011-2012 г. и изправени пред четири години икономически хаос заради завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, това е обезпокоителна перспектива, посочва медията.
С национален дълг от над 3 трлн. евро, или 137% от брутния вътрешен продукт (БВП), правителството на Италия е силно чувствително към необходимостта от солидна и надеждна инвеститорска база.
Чуждестранните инвеститори, които обикновено са по-непостоянни, сега държат над 30% от неизплатения дълг на Италия, според данни на централната банка. Така Рим има група инвеститори, върху които смята, че има по-малко влияние. Анализаторът на Morningstar Хавиер Руйе казва, че винаги е разумно да се иска по-диверсифицирана инвеститорска база в такъв контекст.
Политиците в Италия отдавна са убедени, че местните компании заслужават по-голямо доверие, защото купуват облигации по „патриотични“ причини, казват два източника на медията, близки до правителството. Това е убеждение, което умишлено се използва от местни лобисти, които настояват за по-меки регулации.
Реалността обаче е, че италианските банки и застрахователи - също като техните чуждестранни конкуренти, купуват италиански облигации поради профила риск/възвръщаемост, а не за да угодят на властите.
„Да държим нашия дълг във вътрешни ръце е цел, за да запазим лихвите, плащани в италианската икономика“, коментира и депутат, запознат с мисленето на управляващите, говорил при условие на анонимност. „Не че [финансовите институции] правят това, което правителството иска, но винаги е имало ясни вътрешни пристрастия в италианските инвестиционни фирми“, добавя народният представител.
Министерството на икономиката и финансите със сигурност ще се нуждае от цялата помощ, която може да получи тази година. Текущият му план е да продаде облигации за до 350 млрд. евро – или по близо 1 млрд. евро на ден от годината, за да финансира бюджета през 2025 г. и да рефинансира стари облигации с настъпващ падеж.
Според анализаторите на Barclays това включва 73 млрд. евро от Европейската централна банка, която - нещо изключително важно, намалява своите притежания на облигации след десетилетие на покупки на активи. Евросистемата, чрез централната банка на Италия, държеше над една четвърт от държавните облигации в края на септември.
Същевременно настроението на европейските дългови пазари започва да се влошава. По целия свят разходите по заемите се увеличават заради признаците, че икономиката на САЩ все още е силна и не се нуждае от повече намаления на лихвените проценти на Федералния резерв. И това е преди въобще да се обмисли възможното инфлационно въздействие от втория мандат на новоизбрания президент Доналд Тръмп.
През последните шест седмици разходите по заемите на Италия се повишават с 0,6 процентни пункта. Ако останат на сегашното ниво от над 3,8%, тогава дълговата тежест на страната ще расте по-бързо от икономиката, която я обслужва, пише главният икономист на AXA Investment Management Жил Мьок в бележка до клиентите на компанията.