С. Несторова: Капиталовите схеми са единственото смислено решение за адекватни пенсии

Капиталовите схеми са единственото смислено решение за адекватни пенсии на бъдещите пенсионери. Средствата за пенсия трябва да бъдат инвестирани динамично, да могат да се ползват динамични инвестиционни инструменти, които носят много по-висока доходност. Всички препоръки са насочени към това да се премине към по-разчупен и динамичен модел на инвестиране. Това заяви пред БНР Светла Несторова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

На този етап има политическо разбиране и е необходимо да се направят правилните стъпки, така че да премахнем грешките от системата и да дадем възможност да се развива и да докарва на хората сериозен заместващ доход на старини.

Несторова припомни, че през последната година българската пенсионноосигурителна система е преминала няколко сериозни проверки и анализи – от една страна, като част от процеса на присъединяване на България към ОИСР. Тя подчерта също, че е приключил и дългият процес на вътрешна проверка на системата и нейната стабилност от страна на Икономическия и социален съвет, където участват почти всички заинтересовани страни. Третият анализ е на социалното министерство, който беше само на първия пенсионен стълб.

Всички анализи са единодушни, че пенсионноосигурителната системата е изключително стабилна и прозрачна, защото вноските се събират по начина, по който следва, управляват се по начина, по който е предвидено от закона и всичко е прозрачно, каза тя. 

Несторова обаче допълни, че докладите съдържат и препоръки за това как системата да се развие. Има няколко основни посоки, в които са необходими промени, но те изискват сериозна политическа воля.

Първата и основна посока за развитие на пенсионноосигурителната система е, че трябва да се отворят вратите, за да може да започне да инвестира парите на хората по по-адекватен начин, така че да увеличи резултатът от техните спестявания и доходността, която получават. Според нея сегашният вариант на инвестиране на тези пари е прекалено консервативен и затворен. „Не ни дава възможност да печелим за хората от собствените им пари“, поясни Несторова.

В момента огромната част от тези средства се намират на практика в държавни ценни книжа и носят една доста скромна доходност, каза тя. По думите ѝ не може един 20-годишен човек и един 60-годишен да имат едни и същи инвестиционни хоризонти, амбиции и цели. Според нея това трябва да се промени и предложението е за въвеждане на мултифондовете, които дават възможност за по-рисково инвестиране на средствата, но и по-висока доходоност.

„Би следвало за хората, които се намират от 20 докъм 40 години, парите да бъдат инвестирани динамично, да могат да се ползват динамични инвестиционни инструменти, които носят много по-висока доходност. Разбира се, че са по-рискови, отколкото са абсолютно консервативните, но динамичното инвестиране и печалбата са пряко свързани. Понеже хоризонтът е много дълъг, това дава време движенията на пазара да бъдат в крайна сметка изравнени и когато човекът навърши 45-50 години той би имал много повече средства в своята сметка, отколкото би имал, ако от началото парите стоят в касичка“, посочи Несторова.

Всички препоръки са насочени към това да се премине към по-разчупен и динамичен модел на инвестиране. Според нея мярката не търпи отлагане, а политическо разбиране по въпроса има.

„По стария начин, по който се случват нещата в първия стълб, а именно от вноските на работещите да се плащат пенсиите, това не може да издържи дългосрочно“, категорична е тя и добави, че това води до увеличаване на дефицита в бюджета и до нарастваща роля на държавата.

По думите ѝ именно затова са измислени и капиталовите схеми –  втория и третия стълб на пенсионното осигуряване. Това позволява човек да натрупа сам за себе си средства, които да се събират в негова индивидуална сметка.

"През последните години няколко пъти се взимаха решения, които на практика създадоха конкуренция между първия и втория стълб", посочи още Несторова. Според нея хората трябва да могат да вземат решение дали да получават само първа пенсия, или първа и втора, именно в момента на пенсиониране, когато сумите и натрупванията са ясни. По думите ѝ правилният подход е решението да се взема от хората непосредствено преди пенсионирането – когато натрупванията във фондовете са ясни, сумите са ясни и хората могат да вземат информирано решение. Защото в момента се оказва, че хора, които се отказват от втория стълб и отиват в първия, на практика губят пари, защото не могат да вземат вярното решение.

„Това беше в унисон с модата с политическите лудости в Унгария и в известен период от време се разшири, но вече отмина. Сега всички тези държави се връщат към капиталовите схеми – в Словакия например, където втория стълб беше замразен, вече отново е задължителен, в Полша също се обсъжда реформа за натрупване към капиталови пенсии. Общо взето навсякъде вече става ясно, че схемата, при която работещите издържат пенсионерите не работи, защото хората живеят по-дълго, а броят на работещите намалява.

„Капиталовите схеми са единственото смислено решение. Сега въпросът е, след като сме си удържали системата, да премахнем грешките от нея и да дадем възможност да се развива и да докарва на хората сериозен заместващ доход“, посочи тя.

Светла Несторова вижда постепенно разбиране от страна на всички политически партии, че „тази отговорност, която все изглежда дългосрочна и е добре някой друг да поеме, на практика чука на вратата“.

За нея третият стълб е най-смисленият, най-важният и най-малко популярният и разбираният от хората. Той е изцяло доброволен и парите в него се инвестират динамично. „Третият стълб е шансът на хората да имат достойни доходи след пенсиониране и да не разчитат на поредния министър на финансите за подаяния“. По думите ѝ при третия стълб нищо не се губи, а освен това всичко се изплаща и има унаследяване.