Кристин Лагард ще направи 2025 г. или хубава, или много лоша за Европа

Всеки централен банкер се сблъсква с момент, в който трябва да се реши да действа смело или да се пречупи. През 2012 г., когато се разрази кризата с еврото, тогавашният председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги започна да описва общата валута като… пчела: „Може и да не знаем как точно лети този несъвършен паричен съюз, но той лети.“ Не е изненадващо, че това не помогна, пише Лионел Лорен за Bloomberg. Едва няколко месеца по-късно, когато имаше опасност пчелата да се блъсне в „предно стъкло“, Драги използва екзистенциалния натиск, за да вкара ЕЦБ в нова ера на „каквото е нужно“.

Днес еврото не е в криза, но част от това самодоволство, наподобяващо самочувствието на пчелата, е видимо. Духът на „каквото трябва“ не е достатъчен, за да стимулират инвестициите, растежът и доверието в еврозоната, която е разкъсвана от икономически дисбаланси между Севера и Юга и геополитически разделения между Изтока и Запада. Скорошните насоки на Драги за премахване на структурните бариери пред растежа са опасно близо до това да се окаже, че само ще събират прах.

След като заплахите на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп за налагане на търговски мита са на дневен ред, а машината за износ на Китай отново заработва, сега пред Кристин Лагард, наследницата на поста на Драги, се очертава моментът, в който ще се наложи да направи нещо смело или да се пречупи. Липсата на лидерство във Франция и Германия изисква институция като ЕЦБ да се намси. Имаше добре дошло признание за неотложността на ситуацията с четирите намаления на лихвите от юни насам. Но в същото време никой не пристъпва към тежката артилерия, а посланията на централните банкери остават предпазливи.

Време е да се върне на дневен ред растежът, а не борбата с инфлацията: залогът не е нищо по-малко от геополитическата значимост на Европа. От 2019 г. насам брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в еврозоната е нараснал с 2,5% в сравнение със 7,9% в САЩ. През тази година се очаква ръстът на БВП в блока да бъде под 1%. Често повтаряната мантра на европейските централни банкери, че паричната политика не може да прави всичко, е вярна, но и недалновидна предвид огромните нужди от инвестиции в технологии, отбрана и действия за климата през следващото десетилетие.

Агресивното намаляване на лихвените проценти с цел стимулиране на растежа е деликатно упражнение - ако се направи твърде рязко и бързо, има опасност инфлацията да се разпали или понижението на курса на еврото спрямо долара да се превърне в спирачка, която да погуби доверието на бизнеса и инвеститорите. Въпреки това опасността сега е да се направи твърде малко за разходите по заемите в момент, когато правителствата на държавите от еврозоната са подложени на натиск да ограничат дефицита и дълга, което още повече ще задуши търсенето. Насърчаването на вътрешното потребление и инвестициите ще бъде от първостепенно значение в един по-протекционистки свят - и изисква паричната и фискалната политика да вървят в една и съща посока.

Замазването на стари пукнатини няма да е достатъчно - нито пък позоваването на „основната задача “ на ЕЦБ, която е свързана преди всичко с ценовата стабилност. Всъщност тя има ангажимент, обхващащ финансовата стабилност - условията на рецесия могат лесно да нарушат гладкостта на паричната трансмисия. Неотдавнашните коментари на гуверньора на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало, който се постара да се представи като съмишленик на колегата си Йоахим Нагел от Бундесбанк, бяха окуражаващи в това отношение. Той даде да се разбере, че макар ценовата стабилност да е основната цел на ЕЦБ, банката трябва също така „да обръща голямо внимание“ на риска от „подценяване на нашата инфлационна цел и от ненужно задържане на икономическата активност“. Той също така уточни, че разглеждането на теми извън паричната политика е отговорност на паричния орган. „Ако ние не защитаваме отворената търговия със справедливи правила, кой ще го направи“, запита той.

Придържането към прекалено предпазлив сценарий може да доведе и до засилване на общественото разочарование към централните банкери. Някои европейски корпоративни лидери започват частно да критикуват начина, по който ЕЦБ провежда паричната си политика, като я смятат за основно отговорна за упадъка на Европа спрямо САЩ. Това трябва да тревожи базираната във Франкфурт финансова институция. Колко време ѝ остава, преди международните инвеститори да започнат открито да се съмняват в дълготрайността на еврото?

Нужно е послание, че е време Лагард и Европейската централна да поемат по-активна ръководна роля. Това крие рискове, но и ползи, ако паричната политика се движи в тандем с фискалната, а не срещу нея. „Дълго време централните банкери се опитваха да покажат, че не всичко зависи от тях. Сега, поради политически сътресения в региона, наистина водещата роля е тяхната“, коментира Дейвид Марш, председател на мозъчния тръст Official Monetary and Financial Institutions Forum и автор на няколко книги за еврото. „Време е пчелата да запърха по-силно", добавя той.