Ст. Димитров: Пенсионният модел у нас работи успешно, но с промени може да се интегрират трите направления

Проф. д-р Станислав Димитров e ръководител на катедра "Финанси и застраховане" във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Преподава по дисциплините Финансов мениджмънт, Капиталови пенсии, Рисков капитал и частни инвестиции и други. Попитахме го може ли увеличените дългосрочни спестявания да се инвестират по-ефективно, какви решения могат да се търсят на основните проблеми на пенсионната система в България и какво място заемат пенсиите в бъдещето на европейската икономика.

– Професор Димитров, защо се бави предлагането на нашия пазар на паневропейския персонален пенсионен продукт (pan-European personal pension product, ПЕПП), предвиден в специален Регламент на ЕС?

– Регламентът за ПЕПП бе приет от Европейския парламент през 2019 г. България промени законодателството си през 2023 г., за да се създаде нормативна основа за предлагането на ПЕПП. ПЕПП е продукт за доброволно персонално пенсионно спестяване и е част от третия стълб на пенсионната система в България – осигуряването за допълнителна доброволна пенсия. Досега четири страни в Европейския съюз предлагат ПЕПП. 

Причините за ниското равнище на предлагане на този продукт са много и са различни за отделните държави-членки на Евросъюза. Лимитът от 1% максимален размер на разходите е основната причина за недостатъчния интерес на финансовите институции доставчици да предлагат ПЕПП. Този максимален размер се отнася за базовия ПЕПП и е в процент от активите на спестителя. Максималният процент на разходите за базовия ПЕПП е много нисък, особено при започване на дейност на пенсионен фонд, когато все още няма достатъчен обем активи. За финансовите институции е важно да има перспектива за формиране на достатъчен обем активи – мащаб на фонда и осигуряването. Достатъчният мащаб е предпоставка за ефективно управление и постигане на добри инвестиционни резултати.

Станислав Димитров

Снимка: Личен архив

Проф. д-р Станислав Димитров e ръководител на катедра "Финанси и застраховане" във ВУЗФ. Преподава по дисциплините Финансов мениджмънт, Капиталови пенсии, Рисков капитал и частни инвестиции и др. Основните му изследователски интереси са в областите на капиталовото пенсионно осигуряване, корпоративните финанси, финансовия мениджмънт, спестовните и инвестиционните продукти, иновациите в застраховането и осигуряването.

Наред с академичната си дейност заема различни мениджърски позиции в компании от сферата на пенсионното осигуряване, общото застраховане и животозастраховането, включително ПОК "Съгласие", ПОК "ДСК-Родина", ЖЗК Сожелайф и ЖЗК "Съгласие".

От 2011 г. е изпълнителен директор на Животозастрахователна компания "Съгласие" АД. Участва в работата на Асоциацията на българските застрахователи и Гаранционния фонд. Член е на Научния съвет на Cross Border Benefits Alliance-Europe и на OPSG – консултативна експертна група към EIOPA (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване).

– Какво може да се промени в регулаторната рамка, за да се подобри интересът към ПЕПП и към допълнителните пенсии?

– Идеята за ПЕПП продукта е много добра. Това се оценява от повечето експерти, включително от Европейската комисия и от EIOPA (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване). Преобладаващата част от характеристиките на продукта се подчиняват на европейско законодателство, а една част отразяват националните особености на данъчното, трудовото и социалното законодателство. Положителен момент на режима за ПЕПП е възможността продуктът да се предлага от широк кръг финансови институции – пенсионноосигурителни дружества, животозастрахователни компании, банки и различни дружества за управление на активи.

През септември EIOPA оповести предложения за подобрение на ПЕПП режима. Предлага се преразглеждане на редица характеристики, някои от които са максималният размер на разходите, изискванията за инвестиционни техники при управление на активите, разпространението на продукта в други държави-членки на ЕС, данъчните стимули, прехвърлянето на спестявания от съществуващи продукти в ПЕПП, автоматичност на осигуряването и други.

– През 2024 г. бяха оповестени два доклада, възложени от Европейската комисия, за състоянието и бъдещото на икономиката на ЕС – на Енрико Лета и на Марио Драги. Какво място заемат пенсиите в бъдещето на европейската икономика?

– Основен акцент и в двата доклада е как да се подобри конкурентоспособността на европейската икономика. На увеличаване спестяванията за пенсия се гледа като много важна предпоставка за подобрение на икономиките в ЕС. Увеличените спестявания могат да дойдат по линия на нарастване на броя осигурени лица и нарастване на размера на вноските за дългосрочни продукти. Двата доклада са изготвени независимо един от друг и бяха публикувани по различно време – единият през април, а другият през септември, но и при двата се разглежда развитието на финансовите пазари в ЕС.

Предложението е съществуващата инициатива на ниво ЕС за Съюз на капиталовите пазари (Capital Markets Union) да се развие в Съюз за спестявания и инвестиции (Savings and Investments Union), където един от основните акценти е да се увеличи ролята на допълнителните пенсии. Увеличените дългосрочни спестявания могат да се насочват към инвестиции в по-ефективни и иновативни компании от ЕС и проекти в рамките на държавите-членки.

– Наскоро излязоха два анализа на пенсионната система в България – на Министерството на труда и социалната политика и на Икономическия и социален съвет. Кои са основните проблеми на пенсионната система в страната и какви решения могат да се търсят?

– Един от основните проблеми е как ще се финансират нарастващите разходи за пенсии. За 2023 г. разходите за пенсии като дял от БВП на страната достига 10,4%, при 8,2% за 2019 г. Изпреварващият ръст на разходите за пенсии спрямо приходите от осигурителни вноски води до нарастване на недостига на средства във Фонд Пенсии на Националния осигурителен институт. Дефицитът надхвърля 10 млрд. лв. за 2023 г., или 47,4% от разходите. За последните четири години отчитаме значително влошаване на стойностите на този показател – за 2019 г. недостигът представляваше 33,7% от разходите. Дефицитът се покрива от плащания от държавния бюджет, на практика от приходи от данъци и такси.

По-рано през годината НОИ публикува Актюерски доклад, в който се прави подробна оценка на дългосрочното финансово състояние на фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) в България за периода 2023-2070 г. Застаряването на населението е друга тенденция, важна за състоянието на пенсионната система. За 2023 г. на десет осигурени лица се падат седем пенсионери. Стига се до ситуация, при която повече разходи за пенсии трябва да се финансират с приходите от по-малко осигурени лица.

Друг аспект е размерът на максималния месечен осигурителен доход. Обосновано е да се въведе механизъм за нарастване на максималния месечен осигурителен доход, например с процента на осъвременяване на пенсиите. Тъй като съотношението максимален спрямо минимален месечен осигурителен доход е около четири, то е обосновано първите години максималният осигурителен доход да нараства с по-високи темпове, за да достигне съотношение от около 1 към 6.

Може да се помисли за разделянето на максималния месечен осигурителен доход за здравноосигурителни рискове и за другите социални рискове, т.е. да нарастват с различни ръстове. Това предоставя гъвкавост при вземането на решения.

– В България е възприет тристълбовият модел на пенсионна система. По какъв начин си взаимодействат трите направления, от които могат да се получават пенсии?

– Архитектурата (моделът) на пенсионна система в България се състои от „първи стълб“ (основно пенсията за осигурителен стаж и възраст от ДОО), допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) или т.н. „втори стълб“, както и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО) или т.н. „трети стълб“.

Осигуряването във втория стълб се извършва в Универсални пенсионни фондове (УПФ) и в Професионални пенсионни фондове (ППФ). Правото на допълнителна пожизнена пенсия за старост от УПФ възниква при навършване на възрастта, която се изисква за масовия случай на трета категория труд по Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Получаването на втора пенсия и непостъпването в пълен размер на пенсионната вноска в ДОО се компенсира с намаляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст от ДОО. Проблемът е, че в момента лицата се ощетяват, тъй като пенсията от ДОО се намалява с процент, два пъти по-висок от необходимия. Необходимият коефициент на намаление трябва да отчита необходимата пенсионна вноска за ДОО, докато в момента се взима реално заплащаната (19,8% и 14,8%, съответно при осигуряване само в ДОО и при осигуряване в УПФ). Необходимата вноска е 37,5% и бе оповестена в актюерския доклад на НОИ. Това е едно от нещата, което трябва да се коригират, за да не се ощетяват осигурените лица.

Друго важно нещо е да се премахне изборът измежду осигуряване за допълнителна пенсия в УПФ и осигуряване с пълен размер на пенсионната вноска в ДОО. Този избор бе въведен през 2015 г. и през първите години имаше известно основание. Въвеждането на избор измежду двете пенсии е лишено от икономическа логика, предвид обстоятелството, че те са несъпоставими. Размерът на двете пенсии зависи от различни фактори. Например, пенсията от ДОО в определена степен зависи от размера и ръста на средния осигурителен доход за страната и признатия осигурителен стаж на лицето, докато пенсията от УПФ зависи от постъпилите осигурителни вноски по личната сметка и доходността от управление на активите.

Взаимовръзката между трите пенсии може да се търси и в коефициента на заместване на дохода преди пенсиониране. За 2023 г. пенсията от ДОО замества 46% от дохода преди пенсиониране в България при 58% средно за ЕС, по данни на Евростат. С пенсията от УПФ и по линия на доброволните фондове, този коефициент може да достигне „златното“ правило от около 70%.

– Изминаха 25 години от приетата през 1999 г. от Министерския съвет Стратегия за развитие на пенсионната система. Постигнаха ли се целите на пенсионната реформа от 1999-2000 г.?

– Да, в голяма степен се постигнаха целите на пенсионната реформа от 1999 г. Въведоха се трите направления на получаване на пенсии, подобриха се множество правила, механизми в пенсионната система. Подобри се адекватността на пенсиите – каква част от дохода преди пенсиониране се замества от пенсията. Въведоха се механизми за предвидимост и устойчивост на системата.

През последните четири години обаче се наруши балансът между адекватност и устойчивост на системата. Може би е дошло времето за разработване на надграждаща стратегия за развитие на пенсионната система. Пенсионният модел в България работи успешно, но са необходими промени за интегриране на трите направления за получаване на пенсия.

Може да се мисли за въвеждане на система за проследяване на пенсионните права, т. нар. Pension tracking system. Подобни системи вече са въведени в някои страни от ЕС. При тях лицето получава информация на каква пенсия може да разчита от всяко едно направление при параметрите, при които се осигурява. Съответно, ако промени определени параметри (начало на осигуряване, размер на вноска, продължителност на осигуряване, продукт и др.), до какви промени в пенсията се достига.

Добре е да се извършват интегрирани анализи на трите стълба, да се изчислява заместване на дохода при пенсиониране от пенсиите от трите направления. За намаляване на неравенството в доходите може да се въведат семейни данъчни преференции. При тях съпруг или съпруга осигурява за допълнителна доброволна пенсия другия член на семейството, като ползва данъчни преференции.

Заедно с въвеждането на инвестиционни опции при пенсионните фондове, може да се помисли как да се създадат предпоставки за подобрение на инвестиционни резултати и за по-ясно съпоставяне на тези резултати. Също така, ако се предприеме увеличаване на пенсионните вноски, то трябва да се следва някакво правило за съотношение между вноските за първия и втория стълб, например 3 към 1, каквото е приблизително в момента и към каквото се стреми при коефициента на заместване на дохода.