Фед ще се изправи пред важен избор след декемврийското понижение на лихвите

Пазарите и икономистите са единодушни, че Федералният резерв на САЩ ще намали лихвените проценти на заседанието си в сряда. Има и съгласие, че това решение ще бъде съпроводено от насоки, които предполагат по-малко съкращения през 2025 г., отколкото се посочваше по-рано, пише икономистът Мохамед Ел-Ериан за Bloomberg.

Трейдърите виждат над 90% вероятност за намаляване на лихвения процент по федералните фондове с 25 базисни пункта тази седмица. И макар че председателят на Фед Джером Пауъл няма да зачеркне напълно възможността за намаление и през януари, той вероятно ще даде знак, че паричната политика на финансовата институция няма да бъде променена следващия месец.

Какво ще се случи след януари е обект на интересен дебат. Мнозина очакват, че „паузата“ ще бъде последвана от възобновяване на облекченията, като те ще продължат на тримесечна база през цялата 2025 г. Други придават по-голяма несигурност на намаляването на лихвите след това. Много малко хора, поне засега, смятат, че намалението в сряда може да бележи края на настоящия цикъл на съкращения на централната банка на САЩ.

Различните оценки за инфлацията, икономиката и политическите намерения на бъдещата администрация на Доналд Тръмп обясняват този диапазон от мнения. Фактът, че пътят на облекчаване на Фед през 2024 г. в крайна сметка се разминава с около 75 базисни пункта с прогнозата на трейдърите отпреди една година, също играе роля.

Данните за инфлацията от миналата седмица потвърдиха вече по-колебливия характер на пътуването обратно към целта на Фед от 2% - нещо, което някои експерти отбелязват от известно време. Потребителските цени, изключващи волатилните цени на храните и енергоносителите, се повишиха с 0,3% за четвърти пореден месец, показа докладът, публикуван миналата сряда. А докладът за индекса на цените на производител, който бе оповестен на следващия ден, не оправда очакванията на икономистите.

Забележително е също така, че данните съвпадат с положителни изненади от поредица доклади за икономическата активност и настроенията. Междувременно, макар че малцина бързат да оценят с увереност точните ефекти от политиките на новоизбрания президент Доналд Тръмп, повечето смятат, че някаква комбинация от по-високи мита, ограничаване на миграцията и репатрирането и фискален натиск може да се окаже инфлационна, преди значителната дерегулация и либерализация да доведат до ползи за предлагането. В края на краищата разполагаме и с индикации, че условията за ликвидност са доста разхлабени.

В такъв свят Федералният резерв скоро ще бъде принуден да направи важен политически избор, който ще има последици за по-нататъшната икономическа изключителност на САЩ и състоянието на фондовия пазар.

Трябва ли да потвърди както имплицитно, така и експлицитно целта си за инфлация от 2% и да удвои усилията си за достигане на тази цел от икономиката? Миналия месец Пауъл заяви, че „не гадаем, не спекулираме и не предполагаме“, когато става въпрос за политиките на бъдещата администрация. Зад затворени врата мисленето за бъдещите съкращения може да започне да се променя от: „Можем да продължим да намаляваме лихвите, тъй като е просто въпрос на време, докато инфлацията достигне целта ни“ към: „Трябва да поддържаме рестриктивността на политиката доста по-дълго, отколкото очаквахме“. Всъщност при такъв сценарий обрат, включващ повишаване на лихвените проценти, не е напълно изключен.

В противен случай трябва ли да се признае имплицитно, че при всички протичащи структурни промени във вътрешен и международен план балансираното ниво на инфлацията в икономиката се е повишило? Казано по друг начин, икономиката може да се движи с темп на инфлация, по-близък до 3%, без да се обезсилват очакванията и следователно без да се влошават перспективите за растеж. Ако това е вярно, колкото повече Фед се опитва да принуди икономиката да се придържа стриктно към света на инфлацията от 2%, толкова по-големи са заплахите за икономическата изключителност на САЩ, фондовия пазар и финансовата стабилност.

Трябва да е ясно, че този втори сценарий не е такъв, при който Фед публично се отказва от своята инфлационна цел и я заменя с нов диапазон от 2,5-3%. Вместо това в публичните си изказвания централната банка просто ще продължи да отлага датата за постигане на настоящата цел. При закрити врата политиката ще се води с де факто по-висока цел за момента. Колко дълго ще продължи това, ще зависи отчасти от напредъка на администрацията по отношение на политиките за повишаване на производителността и предлагането, от ценовите подходи на компаниите и от развитието на световната икономика.

За да се ориентира добре в това, което може да се окаже неизбежен момент за вземане на решение, Фед ще трябва да промени начина, по който формулира политиката си. Паричният орган ще трябва да премине от това, което понастоящем е прекомерна зависимост от исторически данни, към включване на по-стратегически подход, ориентиран към бъдещето. Изборът, до който ще стигне, ще има значителни последици за растежа, както и за пазарните оценки и волатилността - в САЩ и далеч извън тях.