Европейските лихвени проценти се понижават в очакване на Тръмп 2.0

Централните банки в Европа предприемат решителни промени в посока на облекчаване на паричната си политика, за да помогнат на икономиките, които се подготвят за нови сътресения при втория мандат на Доналд Тръмп в Белия дом.

Решенията на централните банкери във Франкфурт и Берн от четвъртък да намалят лихвените проценти не оставиха съмнения относно перспективата за евентуално бъдещо разхлабване на политиката, за да се смекчи ефектът от неизвестни, вариращи от търговско напрежение до геополитически подклаждана валутна волатилност.

Най-драстично беше изненадващото намаление с половин процентен пункт до 0,5% от страна на Швейцарската национална банка, пише Bloomberg. А понижението с четвърт пункт до 3% от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) беше придружено от коментара на председателя Кристин Лагард, че „посоката на движение в момента е много ясна“.

Според анализатори движения със същия размер вероятно ще последват на заседанията през януари и март.

Следвайки примера, Датската централна банка също намали разходите по заемите.

Централните банки в Европа намаляват лихвите. Изображение: Blooomberg

Очевидно централните банкери се подготвят преди встъпването в длъжност на Тръмп като президент на САЩ през януари, а притесненията за растежа и рискът от твърде забавена инфлация вземат категоричен превес над страховете за задържащия се ценови натиск.

„За момента има само един път за европейските лихви - надолу“, коментира главният икономист на Allianz Людовик Субран. „Истинският въпрос е колко далеч ще стигне това. За ЕЦБ смятам, че съществува риск тя да бъде принудена да намали лихвите по-бързо и повече, отколкото се очаква сега“, допълни той.

Притесненията от смяната на властта в Белия дом се проявяват и на други места по света. Канадската централна банка, осъзнавайки опасността от по-високи търговски мита от страна на южната си съседка, намали разходите по заемите с половин пункт в сряда.

Бразилските финансисти пък повиши основната си лихва със 100 базисни пункта поради валутните колебания на фона на фискалните сътресения и заплахата на Тръмп към членовете на БРИКС.

Именно валутните притеснения мотивираха хода на Швейцарската централна банка на 12 декември. Новата ера на спекулации с франка, който отдавна се разглежда от инвеститорите като убежище по време на повишено геополитическо напрежение, държи финансистите нащрек.

Гуверньорът на паричния орган в страната Мартин Шлегел предупреди, че при нужда централните банкери могат да се намесят на валутните пазари и или отново да направят разходите по заемите отрицателни.

Междувременно ЕЦБ промени традиционната формулировка на изявлението си, за да покаже, че вече не желае да ограничава икономиката, като също така намали прогнозите си за растежа за 2024-2026 г. Сега представителите на финансовата институция очакват, че икономиката на еврозоната ще се разшири само с 1,1% през 2025 г., което е спад спрямо предвижданите по-рано 1,3%.

„Митата в крайна сметка ще се окажат дезинфлационен шок за еврозоната“, заявяват в доклад икономисти от ABN Amro. „Това би следвало да доведе до занижаване на целевата инфлация в средносрочен план, което ще изисква стимулираща парична политика“, добавят те.

С депозитната лихва в еврозоната, която в момента е на ниво от 3% след четири намаления досега, инвеститорите залагат, че облекченията своевременно ще се задълбочат и ще завършат на ниво от около 1,75% през втората половина на 2025 г. Според портфолио мениджъра на Pimco Константин Вейт дори това може да не е достатъчно.

„Смятаме, че растежът ще продължи да се оказва по-слаб от това, което очаква ЕЦБ“, изтъква той.

При всички притеснения за 2025 г. централните банкери все пак могат да си отдъхнат, че поне новата година и последвалите я събития ще разсеят някои от облаците, които забулват представата им за бъдещето. Доналд Тръмп ще встъпи в длъжност на 20 януари.

„Надяваме се, че много неща ще бъдат изяснени през следващите няколко месеца“, заяви Лагард пред репортери.

По подобен начин Шлегел посочи, че представителите на централните банки ще гледат какво ще направи администрацията на Тръмп през следващата година, надявайки се, че тя няма да заклейми страната като валутен манипулатор, както се случи по време на първия му мандат.

„САЩ са важен търговски партньор за Швейцария“, каза той. „Като малка и отворена икономика се нуждаем от отворени, свободни пазари“, добави Шлегел.

За Субран от Allianz завръщането на Тръмп само ще увеличи проблемите, пред които вече е изправен континентът.

„Европейските икономики се борят с много вътрешни предизвикателства и това се усложнява от заплахите за търговски мита от страна на Тръмп“, коментира той.