Скандинавските страни усилено се насочват към безкешово бъдеще, България изостава

Скандинавските страни са по-подготвени за безкешово бъдеще в сравнение с останалата част на Европа, показва нов анализ.

Finansplassen – норвежки сайт за финансова информация, е обобщил данни от Световната банка, Евростат и други публични банки за данни, за да разгледа доколко всяка европейска държава е адаптирана към безкешови плащания, пише Euronews.

Те са оценили броя на наличните банкомати и терминали за плащания на 100 хил. души, лимита, който притежателите на карти могат да похарчат при безконтактно пазаруване, както и броя на хората, които използват онлайн банкиране.

Наличието на по-малко банкомати означава, че страната е по-малко зависима от парите в брой, а по-високият брой на POS терминали означава, че има „по-широка инфраструктура“ за електронни плащания, посочва говорител на Finansplassen.

Анализът им показва, че Норвегия е най-подготвена за безкешово бъдеще: страната е сред тези с най-малко банкомати, а около 96% от населението ползват онлайн банкиране.

Финландия и Дания заемат второ и трето място в анализа, тъй като имат повече банкомати от Норвегия и малко по-малко платежни терминали, но приблизително същия процент хора, които използват онлайн банкиране.

Нидерландия, Швеция, Исландия, Естония, Литва, Кипър и Швейцария допълват топ 10 в анализа, докато Армения, Грузия и Германия са най-малко адаптирани към безкешовите системи.

От 45 проучени страни в Европа България също е на едно от последните места по готовност за безкешово бъдеще – на едва 39-о. Според данните в България има около 89 банкомата на 100 хил. души, с което се нареждаме на 13-о място в Европа. В същото време сме на едва 27-о място по брой POS терминали с близо 1500 на 100 хил. души. Изключително слабо е използването на онлайн банкирането обаче – едва 23,4% от населението ползват такова (37-о място.)

Защо скандинавските страни са лидери?

Според проучването пет от десетте държави с най-висок процент на безкешови плащания са скандинавските страни.

Оле Петершон, експерт по лични финанси във Finansplassen, казва пред Euronews Next, че скандинавските страни намират безкешовите системи за „полезни“, тъй като те помагат да се преодолеят някои предизвикателства, например рядката гъстота на населението или суровите климатични условия, които правят традиционните плащания малко по-трудни.

Тези страни имат предимство, продължава Петершон, тъй като гражданите имат високо доверие в публичните институции и малко население, което улеснява изпробването на нови политики.

През 2016 г. най-голямата норвежка банка DNB призова да се спре използването на пари в брой, защото се опасяваше от незаконни дейности като пране на пари, според Independent.

Приблизително по същото време потребителите се насочиха към Vipps MobilePay – „скандинавски мобилен портфейл“, който позволява на клиентите „да изпращат пари толкова лесно, колкото и да пратят SMS“, се казва в сайта им.

Стартирала през 2015 г., Vipps MobilePay вече обхваща 11,5 млн. потребители в Норвегия, Финландия и Дания, казват от компанията.

Наскоро обаче от норвежкия парламент бяха предприети стъпки за връщане на гражданите на страната към парите в брой. През октомври парламентът прие промени в Закона за финансовите споразумения, които ще улеснят норвежците да плащат в брой, ако се наложи.

„В един цифров свят може лесно да се забрави, че има голяма група хора, които не са цифрови“, заяви тогава Емили Енгер Мел, министър на правосъдието и извънредните ситуации на Норвегия. „Парите в брой също са важна част от подготовката на обществото“.

Норвежката дирекция за гражданска защита (DSB) препоръчва всеки да държи пари в брой поради уязвимостта на цифровите платежни системи към цифрови атаки.

„Светът около нас става все по-неспокоен, с войни, цифрови заплахи и климатични промени“, добави Мел.

„Трябва да сме подготвени за дългосрочни прекъсвания на електрозахранването, системни сривове или цифрови атаки, които водят до срив на решенията за цифрови плащания“.

Според документ на централната банка на Дания през 2023 г. плащанията в брой ще формират едва 8% от всички трансакции в страната.

Датчаните са по-склонни да използват мобилни плащания, защото купувачът „винаги има мобилния си телефон със себе си“ и лесно може да даде точната сума, необходима за плащане, се казва в доклада.

„Въпреки че използването на пари в брой намалява, те все още са необходими на обществото“, коментира гуверньорът на датската централна банка Кристиан Кетел Томсен в изявление.

Какво стимулира безкешовите плащания?

Пандемията от COVID-19 увеличи безкешовите плащания в целия свят – от средно 91 безкешови плащания на човек всяка година през 2017 г. до около 135 през 2020 г., според Световната банка.

Европейската централна банка (ЕЦБ) установи подобна тенденция в Европа. Проучване за 2023 г. показа, че 59% от трансакциите през 2022 г. са извършени в брой, което е спад спрямо 72% през 2019 г.

Според ЕЦБ промяната „не може да се предопредели“ от един фактор, но предполага, че „поведението при плащанията“, усвоено по време на пандемията, е надживяло ограниченията.

Повечето потребители в Европа предпочитат да плащат с карти или други безкасови начини, защото е по-удобно, продължава проучването. И все пак 60% от анкетираните все още заявяват, че искат да има начин да плащат в брой.