Препоръчаното от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) въвеждане на мултифондов модел в допълнителното пенсионно осигуряване в България ще гарантира растяща доходност и увеличаване на размера на втората пенсия. Тази позиция на Комисията за финансов надзор (КФН) беше изразена на форум за пенсионната система по повод 30-та годишнина на Българското актюерско дружество.
„Препоръките на ОИСР могат да бъдат изпълнени след обстоен актюерски анализ, професионална дискусия със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение. На финала трябва да има политическо решение за промени в законодателството, което е извън компетенциите на надзорния орган“, отбеляза Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.
Въвеждането на възможност за инвестиционен избор, или т.нар. мултифондова система, ще гарантира допълнително преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност.
„Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни възможности, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл“, каза Милена Иванова, директор дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор” в КФН.
В редица държави от Централна и Източна Европа е въведен инвестиционният избор в пенсионните системи като осигурените лица имат възможност да избират не само пенсионната компания, която да управлява вноските, натрупващи се по индивидуалните им партиди, но също и рисковия профил на конкретния инвестиционен портфейл, посочи Иванова. Мултифондовата система успешно се прилага в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и анализа на многообразието в мултифондовите структури на тези държави ясно очертават възможностите за подобряване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове посредством въвеждане на портфейли с различен инвестиционен и рисков профил, обвързано с жизнения цикъл на осигурените лица, стана ясно още.
Сред предимствата от въвеждане на мултифондовия модел са: персонализация, която се изразява във възможността осигурените да адаптират инвестирането на своите пенсионни спестявания спрямо финансовите цели и рисковия си апетит; очаквана по-висока възвръщаемост предвид възможността осигурените лица при започване на работа да получат по-висока доходност при участие във фонд с по-висок риск с оглед дългия хоризонт на осигуряване, като се предвидят ясни законови механизми за защита на техните права и интереси в случаи на поемане на по-висок риск по време на икономически спадове, и не на последно място – смекчаване на риска с оглед защитата на спестяванията на осигурените лица – с наближаване на възрастта за пенсиониране осигурените лица да имат възможност да преминават към по-консервативно инвестиране.
Въвеждането на многофондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване достига по-зрял етап в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефективният надзор от КФН, натрупаният опит при инвестиране на капиталовите пазари на държави от и извън ЕС, укрепването на управленските структури и капацитета на пенсионноосигурителните дружества и повишаване на равнището на корпоративното им управление.
"За успешното функциониране на мултифондовия модел е важно и необходимо осигурените лица да притежават базова финансова грамотност – да разбират различните опции за инвестиране на личните си пенсионни спестявания и да вземат информирани решения за тяхното управление“, посочват от надзорния орган.
Активите под управление на пенсионноосигурителните дружества устойчиво нарастват и към 30 септември 2024 г. възлизат на над 26 млрд. лв., като с най-голям относителен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38%, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70%, доброволните пенсионни фондове – 5,85% и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на сто. Към края на септември 2024 г. активите на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лв., а на фондовете за разсрочени плащания – 105 млн. лв.