Кристин Лагард: Очакваме икономиката на еврозоната да се засили

Решени сме да гарантираме, че инфлацията ще се върне своевременно към средносрочната ни цел от 2%. Ще поддържаме достатъчно рестриктивни лихвени проценти толкова дълго, колкото е необходимо за постигането на тази цел. Това заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард след заседанието на финансовата институция днес, в рамките на което бе взето решение за понижение на разходите по заемите.

Само пет седмици след предходното понижение, в четвъртък лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение бяха намалени съответно на 3,25%, 3,40% и 3,65%, считано от 23 октомври.

„Ще продължим да прилагаме подход, зависещ от данните и на всяко заседание поотделно, за да определим подходящото равнище и продължителност на рестрикцията. По-специално решенията ни относно лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективите за инфлацията на фона на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. Не се ангажираме предварително с конкретна посока на лихвените проценти“, посочи Лагард.

По думите ѝ постъпващата информация сочи, че икономическата активност в еврозоната е малко по-слаба от очакваното. Макар че през летните месеци промишленото производство беше особено колебливо, проучванията показват, че то продължава да се свива. При услугите данните сочат повишение през август, вероятно подкрепено от силния летен туристически сезон, но последните доклади говорят за по-слаб растеж. Предприятията разширяват инвестициите си твърде бавно, а жилищните инвестиции продължават да намаляват. Износът е отслабнал, особено при стоките.

„Въпреки че доходите нараснаха през второто тримесечие, противно на очакванията домакинствата потребяваха по-малко. През второто тримесечие нормата на спестяване възлиза на 15,7%, което е доста над средната стойност от 12,9% преди пандемията от Covid-19. Същевременно данните от последните проучвания сочат постепенно възстановяване на разходите на домакинствата“, обясни председателят на базираната във Франкфурт банка.

Тя изтъкна, че пазарът на труда в 20-членния валутен съюз остава устойчив, като през август равнището на безработица се задържа на исторически най-ниското си равнище от 6,4%. Проучванията обаче сочат забавяне на растежа на заетостта и по-нататъшно забавяне на търсенето на работна сила.

„Очакваме икономиката на еврозоната да се засили с течение на времето, тъй като нарастващите реални доходи позволяват на домакинствата да потребяват повече. Постепенно отслабващите ефекти от рестриктивната парична политика би трябвало да подкрепят потреблението и инвестициите. Износът би трябвало да допринесе за възстановяването, тъй като глобалното търсене се увеличава“, смята Кристин Лагард.

Според нея и колегите ѝ от Европейската централна банка фискалната и структурната политика следва да бъдат насочени към повишаване на производителността, конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката. Това ще спомогне за повишаване на потенциалния растеж и за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план.

„За тази цел е изключително важно бързо да се предприемат последващи действия с конкретни и амбициозни структурни политики по предложенията на Марио Драги за повишаване на европейската конкурентоспособност и идеите на Енрико Лета за укрепване на единния пазар“, посочи Лагард.

По думите ѝ „пълното, прозрачно и незабавно прилагане на преразгледаната рамка за икономическо управление на ЕС ще помогне на правителствата да намалят трайно бюджетните дефицити и съотношението на дълга“.

„Сега правителствата трябва да поставят силен старт в тази посока в своите средносрочни планове за фискални и структурни политики“, добави централният банкер.

Инфлацията в еврозоната

По-рано днес стана ясно, че през септември инфлацията в еврозоната се е забавила повече от първоначално обявеното. Ръстът на потребителските цени във валутния съюз се е забавил до 1,7% през септември от 2,2% през предходния месец, съобщи Евростат. Първоначалната оценка беше 1,8%.

Очаква се през следващите месеци инфлацията да се ускори, отчасти защото предишните резки спадове на цените на енергията ще отпаднат като влияние. След това през следващата година инфлацията би трябвало да се забави до целевите стойности, смятат от ръководството на ЕЦБ.

Процесът на дезинфлация би трябвало да бъде подкрепен от отслабването на натиска върху разходите за труд и постепенното отражение на предишното затягане на паричната политика върху потребителските цени. Повечето измерители на по-дългосрочните инфлационни очаквания са на равнище около 2%.

Предизвикателствата пред икономическия растеж

„Рисковете за икономическия растеж продължават да са неблагоприятни. По-ниското доверие може да попречи на потреблението и инвестициите да се възстановят толкова бързо, колкото се очаква“, каза днес Кристин Лагард.

Мрачната картина може да бъде подсилена от източниците на геополитически риск като войната на Русия срещу Украйна и конфликта в Близкия изток, които също могат да нарушат енергийните доставки и световната търговия.

„По-слаб износ на еврозоната, дължащ се например на по-слаба световна икономика или на ескалация на търговското напрежение между големите икономики, би натежал допълнително върху растежа на валутния съюз. Той може да бъде по-нисък и ако забавените ефекти от затягането на паричната политика се окажат по-силни от очакваното. Растежът обаче би могъл да бъде по-висок, ако световната икономика нарасне по-силно от очакваното или ако облекчените условия за финансиране и охлаждането на инфлацията доведат до по-бързо възстановяване на потреблението и инвестициите“, смята председателят на Европейската централна банка.