ЕЦБ очаквано намали лихвите за трети път тази година

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано понижи лихвените проценти за трети път тази година. Решението бе взето, след като последни данни показаха, че бързото отстъпление на инфлацията е съпроводено с влошаване на икономиката в еврозоната.

Само пет седмици след предходното понижение, в четвъртък лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение бяха намалени съответно на 3,25%, 3,40% и 3,65%, считано от 23 октомври.

„Днес Управителният съвет взе решение да понижи трите основни лихвени процента на ЕЦБ с по 25 базисни пункта. По-специално решението за намаляване на лихвения процент по депозитното улеснение се основава на актуализираната оценка на инфлационните перспективи, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика“, се посочва в изявление на ЕЦБ след заседанието.

„Постъпващата информация показва, че дезинфлационният процес е в ход. Влияние върху инфлационните перспективи оказват и неотдавнашните изненади в показателите за икономическата активност. Същевременно условията за финансиране остават рестриктивни“, се добавя в него.

Базираната във Франкфурт банка очаква инфлацията да се ускори през следващите месеци, преди да достигне целевата стойност от 2% през следващата година. Вътрешната инфлация остава ускорена, тъй като заплатите продължават да нарастват с високи темпове. Същевременно натискът върху разходите за труд ще продължи постепенно да отслабва, като печалбите отчасти ще смекчават влиянието си върху инфлацията, прогнозират централните банкери.

Въпреки че през септември инфлацията в 20-членния валутен блок се забави под 2% за първи път от 2021 г. насам, по-скоро по-мрачните перспективи пред икономиката на еврозоната са това, което ускорява облекчаването на паричната политика. Междувременно рисковите фактори изобилстват - от собствената кампания на Федералния резерв за намаляване на разходите по заемите до президентските избори в САЩ и военните действия в Близкия изток.

„Фокусът на ЕЦБ се измести от твърде ускорената инфлация към твърде слабия растеж“, заяви Пол Холингсуърт, главен икономист за Европа в BNP Paribas. „От гледна точка на управлението на риска е напълно логично да се ускори темпът на облекчаване, макар че високата несигурност все още изисква известна предпазливост“, добави той.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард ще даде пресконференция малко по-късно в Бърдо, Словения, където централните банкери се събраха за единственото си заседание през годината, което провеждат извън централата във Франкфурт.

Представителите на паричния орган сигнализираха през септември, че трето понижение на лихвите от този цикъл вероятно ще има едва на последното заседание за 2024 г., през декември, когато ще бъдат готови актуализираните прогнози за икономическия растеж и инфлацията през следващите три години.

Но след като последните данни, като например месечното проучване на мениджърите по поръчките на S&P Global, сочат спад в производството в частния сектор, а Германия се готви за втори пореден годишен спад на производството, инвеститорите и икономистите започнаха да залагат на такава стъпка още този месец - плюс други, които ще последват в бърза последователност.

„Данните за PMI индекса със сигурност наклониха везните в полза на намаляване на лихвените проценти през октомври“, заяви Михала Маркусен, главен икономист в Societe Generale.

Много финансисти пряко или косвено подкрепиха тези очаквания. Лагард заяви, че по-голямата увереност в навременното връщане на инфлацията към целевото равнище ще бъде взета предвид този месец. Гуверньорът на френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало от Франция определи ход през октомври като „много вероятен“.

Растеж и инфлация

През септември Европейската централна банка леко оряза икономическите си прогнози за следващите три години, предвиждайки растеж от 0,8% за 2024 г. Но дори и това сега изглежда оптимистично. Особено притеснително е, че по-бавното възстановяване може в даден момент да разклати досегашния устойчив пазар на труда, което допълнително ще намали активността.

На този фон някои „ястреби“ от базираната във Франкфурт банка все още се тревожат повече за прекомерния основен ценови натиск - особено за упоритата инфлация в сектора на услугите - като твърдят, че е твърде рано да се обявява победа.

Нещата се усложняват допълнително от глобалните събития, чиито верижни ефекти понякога е трудно да се преценят.

Председателят на Германската централна банка Йоахим Нагел предупреди, че европейската икономика може да бъде изправена пред значително по-нисък растеж и по-бърза инфлация, ако Доналд Тръмп бъде преизбран за президент на САЩ.

Някои анализатори обаче твърдят, че плановете на Тръмп за драстично повишаване на митата, експанзионистична фискална политика и строги ограничения за имиграцията в крайна сметка може да се окажат и дезинфлационни.

В същото време една сериозна ескалация между Израел и Иран може да завладее целия регион и да предизвика скок в цените на петрола. Централните банкери трябва да преценят и как китайските стимули биха могли да променят икономическите резултати в Европа.

В този ред на мисли Кристин Лагард вероятно ще запази строга конфиденциалност по отношение на темпа и обхвата на по-нататъшните действия, подчертавайки подхода на ЕЦБ, който „зависи от данните“ и „се определя среща по среща“.

Повечето икономисти очакват Управителният съвет на ЕЦБ да запази политиката си „достатъчно рестриктивна“ толкова дълго, колкото е необходимо, за да гарантира, че инфлацията ще се задържи на равнище от 2% в средносрочен план.