Епохата на европейската банкова криза приключва с последните продажби на държавно участие

В рамките на само една година Гърция като цяло продаде огромните си дялове в банковия сектор – микрокосмос на ходове в цяла Европа, където правителствата се опитват да приключат с последствията от финансовата криза, която обхвана региона преди повече от десетилетие, пише Bloomberg.

Скорошната продажба на дял в National Bank of Greece допълни програма, която донесе на правителството 3,5 млн. евро през последните 12 месеца и на практика върна целия сектор обратно в частни ръце.

Темпът на тези продажби прави Гърция изключениe, но тя не е сама в предаването на банките обратно в ръцете на инвеститорите. От Ирландия и Италия до Великобритания и Германия – европейските правителства продават дялове, които държат от финансовата криза. Те се възползват от нарастващите оценки, за да запълнят бюджетни дупки, преди спадащите основните лихви да започнат отново да тежат върху рентабилността на банките.

Процесът има потенциала да разпали отново банковата консолидация и да преоформи индустрията, която от дълго изостава от Wall Street. За кредиторите, които под ръководството на правителствата бяха насърчавани да се фокусират върху местните пазари да намалят риска, вероятно ще е по-лесно да преследват по-агресивен растеж. Други, като Commerzbank, се превърнаха в потенциални цели на придобиване без защитата на правителството.

„Това може да доведе до консолидацията, от която се нуждаем в Европа“, коментира Ханс Дегрис, професор по финанси в KU Leuven.

От началото на годината европейските правителства са продали акции за около 13 млрд. евро от спасени банки – най-високата сума от края на финансовата криза, показват документи за 10 компании, видени от Bloomberg. Макар че е малко вероятно правителствата напълно да си върнат изцяло парите, похарчени за спасяване, въпреки събраните дивиденти за милиарди евро, прозорецът за продажба не е бил толкова отворен от финансовата криза.

Източник: Bloomberg

Внезапен скок на основните лихви през последните две години подхрани рекордни печалби и сложи край на безпрецедентния период на нулеви и отрицателни разходи за заеми. Балансите, които бяха обременени от лоши кредити, от финансовата криза насам са разчистени, особено в страни като Гърция, Италия и Испания, където банките сега излизат по-силни.

„Проблемните банки на Гърция от миналото бяха трансформирани в някои от най-желаните активи“ в Европа, коментира Илиас Ксирухакис, който управлява държавната агенция HFSF, контролираща банковите дялове на страната. „Сега виждаме в тях много конкурентни банки на паневропейско ниво“.

Успешната продажба на дела в Natwest Group от британското правителство формира най-голямата част от общите продажби тази година. Спасяването за 45,5 млрд. паунда (59,4 млрд. долара) през 2008 и 2009 г. на компанията, преди известна като Royal Bank of Scotland, бе най-голямото спасяване на банка в Европа и бе последвано от дълбоко свиване на глобалното ѝ присъствие.

С постепенното завръщане на Natwest към частни ръце, тя прави по-дръзки ходове, например придобиването на банковата дейност на веригата супермаркети J Sainsbury.

От решаващо значение е, че оттеглянето на правителствата може да превърне банките в цели за придобиване. През септември Германия за пръв път пусна на пазара част от дела си в Commerzbank, очаквайки, че може да го продаде на редица инвеститори.

Вместо това италианският конкурент UniCredit се намеси и използва продажбата, за да натрупа значителен дял, като един от вариантите е цялостно придобиване. Оттогава насам Берлин сложи на пауза нови продажби на акции на Commerzbank, сравнявайки подхода на UniCredit с „враждебна“ атака.

„Германското правителство задържа дела си в Commerzbank за твърде дълго“, коментира Моника Шницер, професор по икономика в мюнхенския университет LMU, която е и председател на Германския съвет на икономическите експерти. Германия се нуждае „от известна консолидация на банковия сектор“.

ABN Amro Bank е друг кредитор, който отдавна се смята за потенциална цел на придобиване, когато правителството излезе от дела си. Базираната в Амстердам банка не е в състояение да плати бонусите на топ мениджмънта, което се оказа пречка в текущото търсене от кредитора на нов главен изпълнителен директор, съобщава Bloomberg.

Нидерландското правителство постепенно намалява дела си в банката, след като акциите ѝ бяха върнати на борсата през 2015 г. Тя сви дела си в ABN Amro до 40,5% миналия месец след продажбата на пакет акции на стойност около 1,17 млрд. евро.

Гърция до голяма степен избегна подобни изненади, продавайки повечето си банкови дялове на банки и финансови инвеститори. Единственото изключение бе, когато UniCredit се намеси миналата година, поемайки дял от около 9% в Alpha Bank като част от сделка, при която италианският кредитор придоби румънското подразделение на Alpha Bank, създавайки най-големия кредитор в страната.

Ключово за успеха в Гърция и други южноевропейски страни е болезненият процес на изчистване на балансите, които пострадаха от високите нива на необслужвани заеми. Гръцките кредитори намалиха лошите си кредити спрямо върха от 2016 г., когато над 9 от 10 кредитополучатели закъсняваха с плащанията си, до по-малко от един на 10 миналата година.

По-силните баланси и по-високите печалби означават, че големите гръцки банки получиха разрешение тази година да изплатят дивиденти за пръв път от 2008 г. насам. Икономическото възстановяване помага да се привлекат чуждестранни инвеститори, тъй като държавният дълг на Гърция бе издигнат до инвестиционен клас миналата година. Той изгуби тази оценка през 2010 г.

Източник: Bloomberg

„Защитната мрежа на държавата бе отдръпната, но се случи в момент, когато банките вече показваха много силни признаци на възстановяване“, казва Ксирухакис. „Това бе правилният момент за нас да напуснем“q mfif'r jfx.

Италия също печели, след като кредитори, включително Banca Monte dei Paschi di Siena, се отърваха от лошите заеми, проправяйки пътя тя да се завърне изцяло към частни ръце. Правителството сега иска Monte Paschi да играе роля в местната консолидация, когато бъде изцяло освободена от държавен контрол, заяви финансовият министър Джанкарло Джорджети в интервю за Bloomberg наскоро.

На този пазар вече имаше сделки през предходните години. През 2020 г. Intesa Sanpaolo придоби Unione di Banche Italiane, създавайки национален гигант и запазвайки ценен мениджър на богатството от ръцете на конкурентите. Италианското подразделение на френския кредитор Credit Agricole придоби контрол над Credito Valtellinese през следващата година.

Испания също стана свидетел на серия от сливания, след като правителството продължи да продава банки и активите им, които попаднаха в държавни ръце по време на срива в имотния сектор. Това позволи на най-големите кредитори в страната да укрепят позициите си и дори да разширят дейността си в чужбина.

Държавата все още притежава 18% от CaixaBank, след като банката преди четири години договори закупуването на Bankia, която беше спасена през 2012 г. Испания заяви, че иска цената на акциите на CaixaBank да се повиши още повече, преди да започне да продава дела си.

„Виждаме, че държави, които преди десет години имаха банкова система в несъстоятелност, сега отново са много близо до инвестиционния клас или дори в него и пласират много добре дълг на пазара“, коментира Саймън Аутин, ръководител на отдела за финансови изследвания в Allianz Global Investors.

„Банките в Гърция, Кипър, Испания или Ирландия сега са сред рисковете, които предпочитаме като кредитори“, каза той и допълни: „Френските и германските банки сега гледат със завист към тези банки с положителна динамика“.