Битката срещу ценовите шокове още не е свършила

Изводът е, че всяко правителство трябва да мисли как да се справи по-добре следващия път. Все още нямаме пълен набор от инструменти и най-добрата комбинация от правила ще се различава в зависимост от държавата.

Първо, предотвратяването на разпространението на сътресения означава повече намеса, отколкото са ни учили в неолибералната икономика. Не трябва обаче да се изключват напълно ценовите сигнали. В отговор на скока на европейските цени на газа през 2022 г. ранният инстинкт на много пазарно ориентирани политици беше да оставят цените да намерят своето ниво и след това да осигурят помощи за домакинствата. Това изостри проблема - енергията представлява повече от половината от ръста на инфлацията в еврозоната от началото на 2021 г. до средата на 2022 г.

В тази ситуация производителите реализираха неочаквани печалби, което усили шока и оскъпи допълнително помощта за домакинствата.

Друг подход, който Франция и някои други страни последваха, беше да попречат на енергийните компании да прехвърлят увеличението на цените на едро на газа към клиентите. Това защити домакинствата и ограничи преминаването към общата инфлация, но не облекчи по никакъв начин недостига на енергия, тъй като домакинствата нямаха голям стимул да намалят потреблението. Франция не избегна и свръхпечалбите за производителите на енергия, които бяха компенсирани за разликата между пазарната цена и тавана за домакинствата.

Германия може да е намерила по-добър начин със своята „спирачка на цените на газа“ в края на 2022 г. Това включваше правителството да определи таван на цените на енергията доста под пазарното ниво на 80% от потреблението на газ на средното домакинство през предходната година. Потреблението над 80% трябва да се плаща по пълните пазарни цени. Така Берлин, изправен пред голяма промяна в пазарните условия, ограничи шока, но запази сигналната сила на по-високите цени.

Второ, правителствата трябва да очакват компаниите да използват ценовите шокове като извинение за повишаване на маржовете, особено ако малцина доминират в индустрията. Според Европейската комисия 55% от покачването на цените на вътрешния пазар в еврозоната през 2022 г. се дължи на фирмите, които са повишили своите надценки. В САЩ по-високите корпоративни печалби играят по-малка роля като цяло, но представляват 9 процентни пункта от приблизително 14% увеличение на нивото на цените на вътрешния пазар от средата на 2020 г. до средата на 2022 г., според изследване на Университета на Масачузетс.

Трето, ако държавната администрация иска да се справи с високите разходи за потребителите, тя трябва да избягва политики, които влошават проблема. Bloomberg Economics изчислява, че планът на Тръмп да наложи 60% мита на Китай и 20% мита на останалия свят ще свие икономиката на САЩ с 0,9% и ще повиши цените с 4,4% за три години, като върне целевата мярка на Фед за инфлацията до 3,7% през 2025 г. Ако и други пазари реагират, щетите ще са още по-големи.

Бившият президент предположи, че приходите могат да се използват за облекчаване на тежестта върху домакинствата в други области, като например грижите за децата. Трудно е да се види обаче как правителството би могло да събере трилиони долари от мита, като същевременно увеличи заетостта и приходите от предприятията, които се конкурират с вноса. Каквото и да се случи, по-високите мита няма да свият разходите.

Харис рискува да попадне в подобен капан с плана си за намаляване на жилищните разходи. Тя обеща 25 хил. долара подкрепа за авансово плащане за купувачи на първи собствен дом. Само по себе си, чрез стимулиране на търсенето, това би увеличило натиска върху разходите за наеми и жилища, които представляват една трета от нарастването на инфлацията в САЩ от 2020 г. насам.

Плановете ѝ предвиждат също така 40 млрд. долара под формата на директни стимули за увеличаване на жилищното строителство. Разумно нейните съветници казват, че допълнителното строителство трябва да е преди допълнителната помощ за купувачите

Изправени пред рязък скок в инфлацията, предизвикан от Covid-19 и войната, централните банки реагираха твърде късно и с реактивни инструменти. Избирателите искат някой да бъде виновен за по-високите им сметки. Политиците искат да има виновен заради техните загуби. Това, което политиците трябва да търсят вместо това, са по-интелигентни начини за справяне с тези шокове при източника.