Намесата на БНБ на пазара е донякъде очаквана предвид бурния ръст на кредитирането
Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) прие изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити за домакинствата, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Какво трябва да спазват банките след 1 октомври 2024 г.:
1. Съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане следва да е в размер не по-висок от 85%;
2. Съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане следва да е в размер не по-висок от 50%;
3. Максималният срок по договора за кредит (матуритет) следва да не е по-дълъг от 30 години.
Намесата на БНБ с този набор инструменти е донякъде очаквана на фона на динамиката на данните за кредитирането и вече приети и публикувани анализи и мерки от регулатора, отчитащи състоянието на пазара и потенциалните рискове за системата.
Да припомним, че към края на юли отчитаме нови рекорди в кредитирането: жилищният кредит за пореден месец ускорява растежа си и достига 25,1% на годишна база. Само за месеца новоотпуснатите ипотечни кредити надхвърлят 696 млн. лева, без да отчитаме предоговорените и рефинансираните стари кредити. За последните 12 месеца новоотпуснатите кредити са за близо 7 млрд. лева, а само за последните 6 месеца са повече, отколкото за цялата 2021 година. Лихвите остават на безпрецедентно ниски нива (2,53%), за сметка на това обаче те са плаващи в дългосрочен план, като така целият риск от бъдещо покачване се прехвърля на длъжника.
Жилищният пазар и строителството във все по-голяма степен изглеждат заложник на решенията и стратегиите на банките.
Дали изискванията ще имат бърз и чувствителен ефект - това е рано да се каже. Наглед те изглеждат относително меки, а представители на много от големите търговски банки твърдят, че и към момента те следват дори по-стриктни вътрешни ограничения. Въпреки това, според данни на БНБ, през първото тримесечие на 2024 г. при 6,3% от новоотпуснатите кредити размерът им надхвърля 90% от стойността на обезпечението, а при още 27,6% – 80% от стойността на обезпечението. Същевременно при 22,8% от кредитите разходите по обслужването надхвърлят 50% от дохода, а при други 22,6% от кредитите – 40% от дохода на кредитополучателите. Над 30 години пък имат матуритет 6% от новоотпуснатите кредити.
Всичко това показва, че все пак има банки, които в немалък дял от случаите прилагат по-леки изисквания, и, съответно, тези практики ще бъдат засегнати от ограниченията на БНБ.
Разбира се, не трябва да изключваме и потенциала за „изобретателност“ и, съответно, манипулацията на договорните отношения, така че „на хартия“ даден кредит да отговаря на условията, но в действителност да е по-рисков. Заедно с това изискването се отнася само до жилищния кредит, вместо да се разглежда общата задлъжнялост на длъжника, включително по кредити за потребление, автомобили, мобилни телефони и др. Отделно, практика в други страни е да се „стресира“ оценката на размера на разходите за обслужване – например като се изчисли вноската при 2 или 3 пункта по-висока лихва – и тогава да се съотнесе тежестта ѝ към нетния доход на домакинството.
Така или иначе, в следващите месеци данните ще покажат доколко и как мерките ще повлияят на пазара.
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в
Google News Showcase.
преди 1 месец До: Веск,.30-35 годишните ипотеки позволяваха на по бедни хора да теглят голям заем. Сега това ставна невъзможно. 77 пр от ипотеките са били давани за кредити до 50 пр от дохода и 23 пр за такава над 50 пр от дохода на семейството. Това значи че сега при идеални условия пазара ще се свие с 23 пр. защото 23 пр няма да отговарят на условията и те няма да ги покрият с 35 г ипотека защото вече я няма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: Az_Kocho... Стандарта на живот демонстриран по улиците се дължи именно на необузданото кредитиране а не на масово забогатяване. 45 млд лева не е страшна сума на общия фон, въпросът е колко от тези кредити ще се окажат лоши. До сега никой нямаше изисквания към кредитополучателите най вече по ипотеките, защото банките са обезпечени с имотите насреща. При срив на пазара обаче клиента се оказва с отрицателен капитал а банката с имот под себестойност- непродаваем. Много лоши кредити=проблеми за б отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: Веск....Инфлацията е данък за всички. Най богатите плащат най много но не го усещат. Заплатите растат но и цените също. Услугите са в космоса. Потребителската инфлация в сащ от 2000 г. насам е 86 пр. докато инфлацията на жилищата е от 200 до 400 пр в зависимост от местонахождението.. Потребителската инфлация в бг от 2008 насам е около 100 пр. а тази на имотите от 100 до 300 пр. Сиреч растежа на заплатите е изяден и покупателната способност е същата ако не и по малка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: Az_KochoЕ да де. На 45 милиарда задължения имаш доходи от заплати, пенсии, социални и т.н. примерно почти двойно повече. Тук няма фатално и неизплатимо задлъжняване. Има отчетена инфлация. Инфлацията затрива старите дългове реално и така новите не тежат фатално при 2-3 проц. лихва. Процесите винаги са динамични. ЕС е в криза и скоро ще трябва да си признаят. 2 години Германия отрича чрез стъкмистика. Отделно незаети нови жилища у нас, отделно ниски местни данъци, такса смет и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец Пак ви казвам. Сами по себе си 7 милиарда не са фатални. Общият дълг остава поносим. Той е много по-нисък от годишните доходи на населението. Друг въпрос е, че 30 години е робство. Може би това е целта. Дигитализация плюс робство. С ипотека за 30 години си лишен от много други възможности за развитие, проекти, да се местиш за хубава работа и т.н. Отделно над 30 процента от дохода за ипотека е вече робство с малоумщина. Отделно 85 процента е много. За София 80, за страната 75 процента примерно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: ВескЩо за глупости ... ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец Само че в София има около 700к единици от които около 240 к са празни (35пр). Нито се наемат нито се продават. А се очаква на пазара да излязат още 5 млн. м2 ново строителство. На първо място в Европа сме по ръст на цените и по брой имоти на глава от населението. На второ място сме в света по отрицателен прираст. И на първо място в Европа по ниски заплати. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: Веск.. За последната година само са 7 млд.!!!! Общо до сега са 45 млд. Тоест има прогресивен ръст и занижен контрол поне до сега. Никой не говори за възбраните..През последните две години само за София те растат прогресивно и съпоставени със сделките на тримесечие са около 20-25 пр. Българинът няма никакви заделени буфери. Той просто тегли заем без да е сигурен дали доходите ще му стигнат. Идеята е да се купи на дупка и да се продаде на печалба още докато сградатя е в строеж. Само че отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец Абсолютните нива на кредитите с ипотека не са такъв проблем. 7 милиарда лева годишно на фона на порасналите заплати, БВП и т.н. основно от инфлация не са голям проблем. Лошото е, че лихвите не са фиксирани у нас, а имаме и ръст на краткосрочните заеми. Като цяло не виждам недопустимо задлъжняване спрямо доходите. ЕС я закъсва. От 2.5 години повтарям, че ако се помага на Украйна трябва да е както трябва за да прекратим войната преди всички да фалираме. Русия е тотал щета. ЕС устойчиво върви зле. отговор Сигнализирай за неуместен коментар