Американските топ банкери не вземат страна в президентската надпревара

Американските топ банкери се стремят да повлияят на политиката на САЩ за всичко - от имиграцията до митата и правилата за банковия капитал. Те се срещат редовно с лидери и от двете политически партии.

Но когато става въпрос да застанат на страната на един или друг кандидат за президент, главните изпълнителни директори на големите банки възприемат по-дипломатичен подход, пишат колумнистите на Wall Street Journal Джъстин Беър и Джак Гилъм. И почти никога не правят директни дарения за президентски кампании, поне не и откакто финансовата криза от 2008-09 г. промени отношенията им с Вашингтон.

Няма голяма полза, ако се подкрепи даден кандидат, казват настоящи и бивши банкови ръководители. Това крие риск от отчуждаване на служители и клиенти и обтягане на отношенията на банката с Белия дом и назначените от него служители.

Не че банкерите не се занимават с политика или политики. Главните изпълнителни директори лично лобираха срещу предложенията на Федералния резерв, които биха принудили техните компании да заделят повече капитал, с аргумента, че мерките биха увеличили разходите и биха намалили способността им да отпускат заеми. Тактиката беше ефективна: регулаторите в крайна сметка преминаха към различен план с по-скромни увеличения на капиталовите изисквания.

Никой главен изпълнителен директор на банка не е бил по-влиятелен – но и внимаващ да поддържа баланс между президентските съперници – от шефа на JPMorgan Джейми Даймън, единственият настоящ изпълнителен директор на голяма банка от времето преди финансовата криза.

Даймън каза по време на телевизионно интервю през 2012 г., че той е „в малка степен демократ в този момент“. Коментарът беше умен начин да зарадва твърдия електорат и на двете партии, коментира Теви Трой, старши сътрудник в Двупартийния политически център, който е автор на „Властта и парите: Епичните сблъсъци между управленци и финансовите титани“.

„Демократ“ се харесва на демократите, а „в малка степен“ - на републиканците“, посочва Трой.

Към 2019 г. възгледите на Даймън се бяха променили донякъде, въпреки че все още имат двупартийно звучене. „Сърцето ми е демократическо, но мозъкът ми е по-скоро републикански“, каза той.

През януари Даймън каза, че бившият президент Доналд Тръмп е „донякъде прав“ за някои политики, свързани с икономиката, имиграцията и Китай. Два месеца по-късно Даймън беше в Белия дом на обяд с вицепрезидентката Камала Харис. Той си тръгна от това посещение, вярвайки, че тя звучи разумно и е отворена за подобряване на отношенията на правителството с американските корпорации.

Тогава не е чудно, че статията на Даймън от 2 август във Washington Post, предлагаща съветите му на следващия президент, не спомена нито един от кандидатите по име, нито тяхната партийна принадлежност. Дори неговият списък с успешни лидери - президентите Линкълн, Труман и Айзенхауер - включва както републиканци, така и демократи.

„Трябва да изберем президент, който е посветен на идеалите, които ни определят и обединяват, и който се е ангажирал да възстанови вярата ни в Америка и нашата незаменима роля в света“, написа той.

Изпълнителният директор на Bank of America Брайън Мойнихън посети Белия дом няколко пъти, за да сподели вижданията си за икономиката с президента Байдън и неговите предшественици. Той похвали администрацията на Байдън за работата ѝ след избухването на пандемията от Covid-19, като същевременно критикува политиките спрямо енергийните проекти и корпоративните сделки като лоши за бизнеса.

Главните изпълнителни директори на банките не винаги са криели президентските си предпочитания толкова ревностно. През 2007 г. ръководителите на JPMorgan, Bank of America, Citigroup, Goldman Sachs, Morgan Stanley и Wells Fargo взеха страна в президентски кампании.

По времето, когато Барак Обама и Джон Маккейн спечелиха номинациите на своята партия, съответно за президент и вице, през 2008 г., индустрията на финансовите услуги се променяше драстично.

Оттогава активните изпълнителни директори на банки са направили само шепа дарения за президентски кампании. Джон Стъмпф от Wells Fargo даде 10 хил. долара на кампанията на Мит Ромни през 2012 г. Неговият наследник Тим Слоун направи две дарения за Републиканската партия през 2017 г. и 2018 г.

Лойд Бланкфейн, бивш главен изпълнителен директор на Goldman, публично подкрепи Хилари Клинтън през 2016 г., след което похвали икономическото управление на Тръмп през 2018 г. През 2023 г. неговият наследник Дейвид Соломон допринесе за кампанията на републиканския сенатор от Южна Каролина Тим Скот.

Много от тези главни изпълнителни директори на големи банки са участвали по-често в президентски кампании за Белия дом преди да бъдат повишени на най-високия пост и след като са се оттеглили. От техните дарения от 2008 г. насам, само 15% са направени, когато са били шефове, според анализ на федералните данни за финансиране на кампании от WSJ.

Правителството на САЩ отговори на финансовата криза, като въведе много нови регулации, които имаха за цел да обуздаят рисковете на банките. Банките са под постоянен надзор и често под обсада от набор от нови правила, предназначени да направят финансовата система по-безопасна.

Президентите могат да критикуват Уолстрийт публично, но насаме, и особено в моменти на смут, те често се обръщат към главните изпълнителни директори на големи банки за техните съвети и прозрения за икономиката или пазарите – както направиха след пандемията, войната в Украйна и фалита на Silicon Valley Bank.

Едни избори може да пометат кабинета на президента и ръководителите на правителствените агенции, но дори и при поражение губещата партия все още има власт в Конгреса и в бордовете на регулаторите.

„Има усещане, че демократите и републиканците не си отиват“, каза Трой. „Те винаги са тук.“

Най-големите банки имат стотици хиляди служители и клиенти в почти всеки щат. Като група те образуват мозайка от политически мнения, която отразява цялостния електорат. Тъй като тазгодишната президентска надпревара се очертава да бъде още една оспорвана, лидерите на банките внимават да не кажат или направят нещо политическо, което може да отчужди приблизително половината от техните клиенти.

И както в останалата част от страната, повече от тези служители и клиенти са готови да изразят своите убеждения, отколкото преди десетилетие, казаха настоящи и бивши банкови шефове.

„Каквато и позиция да заемете, в крайна сметка ще има реакция от другата страна“, изтъква един изпълнителен директор. „Трябва да сте наистина внимателни.“