Фед е намалявал извънредно лихвите, но сега не вижда причини да го направи

Рязкото забавяне на пазара на труда в САЩ, което предизвика сътресения на фондовите пазари, подхрани спекулациите, че Федералният резерв може да не изчака до следващото си планирано заседание през септември, за да намали лихвените проценти.

Фючърсен договор за лихвен процент, изтичащ по-късно този месец, който проследява очакванията за политиката на Фед, достигна двумесечен връх по-рано през седмицата заради повишените залози, че лихвите ще бъдат намалени още до края на август, пише Ройтерс.

Това обаче няма да се случи. Както председателят на Федералния резерв на Чикаго Остън Гулсби коментира по-рано тази седмица, "законът не казва нищо за фондовия пазар. Става въпрос за заетостта и стабилността на цените".

Все по-голям брой анализатори прогнозират, че лихвите в САЩ ще бъдат намалени с половин процентен пункт на срещата на Фед през септември. Малцина обаче вече вярват – ако изобщо останаха такива, че Фед ще предприеме действия по-рано.

„Текущите икономически данни не налагат спешно намаляване на лихвения процент и това само би предизвикало нова паника на пазарите“, пише икономистът на Nationwide Кати Бостянчич.

Дори бившият председател на Федералния резерв на Ню Йорк Бил Дъдли, който призова централната банка на САЩ да намали лихвите миналата седмица, преди последните данни да покажат, че безработицата в страната се е увеличила до 4,3% през юни, писа тази седмица, че междинно намаление е „много малко вероятно“.

В края на август се очаква председателят на Федералния резерв Джером Пауъл да има шанс да даде нови насоки преди годишния икономически симпозиум на Федералния резерв в Канзас Сити в Джаксън Хоул, Уайоминг. Засега се очаква Пауъл да се придържа към това, което каза миналата сряда след решението на Фед да остави основния лихвен процент в диапазона 5,25%-5,50%. „Ако получим данните, които се надяваме да получим, тогава намаляването на лихвения процент може да бъде на масата на срещата през септември“, коментира той.

През следващите седмици данните за работните места, инфлацията, потребителските разходи и икономическия растеж могат да повлияят на решението дали намалението ще е с четвърт или с половин процентен пункт.

Във всеки от осемте случая през последните 30 години, когато централната банка на САЩ е намалявала лихвените проценти между срещите за определяне на политиката, катаклизмите на пазарите са сериозни. По-специално, индикациите на пазара на облигации за бързо натрупване на прекъсвания на кредитните потоци, които поддържат бизнеса, са липсващият фактор това да се случи сега.

Руската финансова криза/ LTCM

15 октомври 1998 г. - Федералният резерв, който току-що е понижил лихвения процент с четвърт процентен пункт на заседанието си две седмици по-рано, намалява лихвата с още четвърт процентен пункт. Фалитът на хедж фонда Long-Term Capital Management след неизпълнението на руския държавен дълг два месеца по-рано отекна и на американските финансови пазари, като буквално взриви кредитните спредове, които заплашваха да повлияят на инвестициите и да съборят икономиката.

Сривът на технологичните акции

3 януари и 18 април 2001 г. - Федералният резерв направи две изненадващи намаления на лихвените проценти с по половин пункт, след като дотком балона донесе погром на капиталовите пазари. Това, което се считаше за събитие, засягащо само фондовия пазар, преля и на пазара на корпоративни облигации до края на 2000 г. и доведе до рекордни кредитни спредове.

Атаките на 11 септември

17 септември 2001 г. - Федералният резерв намали основния лихвен процент с половин процентен пункт след атаките и продължилото дни затваряне на финансовите пазари в САЩ и обеща да продължи да доставя необичайно големи обеми ликвидност на финансовите пазари до нормализиране на функционирането на пазарите. Спредовете на високодоходните облигации се разшириха с повече от 200 базисни пункта, преди действията на Фед да помогнат за възстановяване на спокойствието на кредитните пазари.

Световната финансова криза

22 януари и 8 октомври 2008 г. – Федералният резерв намали основния си лихвен процент със 75 базисни пункта на непланирана среща през януари, тъй като това, което започна като криза в ипотечното кредитиране предишното лято, набра скорост и се разпространи на световните пазари. След това фалитът на Lehman Brothers на 15 септември постави началото на нова фаза на кризата. Фед пропусна политически действия на срещата си ден по-късно, но до началото на октомври американската централна банка координира действията си с другите световни централни банки, като намали с половин пункт лихвения процент по федералните фондове. Кредитните спредове в крайна сметка достигнаха своя връх близо до края на годината, което все още е рекорд както за облигациите с висока доходност, така и за облигациите от инвестиционен клас.

Пандемията от Covid-19

3 март и 15 март 2020 г. – Федералният резерв намали лихвите с половин процентен пункт, а след това по-малко от две седмици по-късно с още един цял процентен пункт, тъй като глобалните пътувания и търговия внезапно се сринаха заради блокиранията с цел стопиране разпространението на вируса. Тогава борсовите индекси на САЩ паднаха с повече от 30%, а още по-голямо безпокойство предизвика разширяването на кредитните спредове със 700 пункта и смущенията във функционирането на пазара на държавните облигации на САЩ.