Федералният резерв на САЩ очаквано остави лихвените си проценти без промяна в края на двудневното заседание по паричната политика. Централните банкери искат да са сигурни, че инфлацията в страната се движи устойчиво към целта от 2%, преди да намалят разходите по заемите.
Членовете на Федералната комисия по операциите на открития пазар са гласували единодушно за запазване на основния си овърнайт лихвен процент в сегашния диапазон 5,25-5,50%. Това е най-високият лихвен процент от 23 години насам и е в сила от една година в резултат на 11 увеличения, като от 2022 г. насам централната банка е повишила лихвата с общо 525 базисни пункта.
Централните банкери обаче дадоха сигнал, че инфлацията се доближава до целевото равнище, което може да отвори вратата за предстоящо намаляване на лихвените проценти.
Същевременно те избегнаха да заявят, че намалението е неизбежно и предпочетоха да запазят тона, който показва продължаваща загриженост за икономическите условия, макар и с напредък. Те запазиха и изявлението, че е необходим по-голям напредък, преди да се стигне до намаляване на лихвените проценти.
"Комисията преценява, че рисковете за постигане на нейните цели по отношение на заетостта и инфлацията продължават да се придвижват към по-добър баланс", се казва в изявлението на Федералната комисия по операциите на открития пазар след заседанието, което е леко подобрение спрямо предишната формулировка. "Инфлацията се понижи през изминалата година, но остава малко по-висока", продължава изявлението. "През последните месеци се наблюдава известен допълнителен напредък към постигането на целта на Комисията за инфлация от 2%."
Тази формулировка представлява подобрение в сравнение с юнското заседание, когато в изявлението бе посочен само "скромен" напредък в намаляването на ценовия натиск, който преди две години бе достигнал най-високото си равнище от началото на 80-те години. Предишното изявление също така описваше инфлацията като просто "повишена", а не като "донякъде повишена".
Инвеститорите са убедени, че намаляването на лихвите ще се случи на заседанието на 17-18 септември, като единственото несъгласие е по въпроса дали централната банка ще започне облекчаването на политиката си с намаление от четвърт процентен пункт, както очакват повечето, или с по-агресивно намаление от половин процентен пункт.
Намаляването на разходите по заемите с 50 базисни пункта вероятно ще изисква доказателства, че икономиката на САЩ се забавя по-бързо от очакваното и излага на риск все още ниското ниво на безработица от 4,1%, пише Ройтерс.
По време на продължилата повече от две години битка на Фед за укротяване на инфлацията, която включваше най-бързото повишаване на лихвените проценти от 80-те години насам, икономиката растеше по-бързо и се представяше по-добре от очакваното. Най-новите данни показват, че това продължава.
През второто тримесечие американската икономика нарасна с годишен темп от 2,8%. Публикуваните във вторник данни за свободните работни места в страната и тези за наемането на нови служители от сряда показаха, че пазарът на труда продължава да е устойчив, като броят на свободните позиции в страната остава над 8 млн.
Процентът на съкращенията също спада. Темповете на напускане на работа и съотношението между броя на безработните и свободните позиции, което сега е 1,2, са приблизително на равнището отпреди пандемията от Covid-19 - факт, който накара представителите на Фед да смятат, че предлагането и търсенето на работна ръка са приблизително балансирани.
Индексът на разходите за заетост - тримесечен показател, който включва заплатите и обезщетенията – се е повишил с 0,9% през второто тримесечие, което е по-малко от очаквания от икономистите в анкета на Ройтерс ръст от 1%. Това вероятно ще засили усещането сред представителите на Фед, че пазарът на труда и повишаващите се заплати няма да подтикнат страната към ново увеличение на цените.