Шефовете на най-големите банки в Европа искат от инвеститорите да повярват в нещо на пръв поглед противоречиво: че както печалбите им се облагодетелстваха от повишенията на лихвите, така намаляването на лихвените нива може да е добро и за тях. Това е по-малко неправдоподобно, отколкото звучи, пише Ройтерс.
Кредитори като HSBC и Intesa Sanpaolo се представиха добре при установяването на по-строгите парични политики. Десетте най-големи членове на STOXX Europe 600 Banks Index тази година ще генерират 13% средна възвръщаемост на материалния капитал, според изчисления на Breakingviews, базирани на прогнози на анализатори, събрани от LSEG.
Това представяне беше немислимо през по-голямата част от последното десетилетие, когато ниските или отрицателни лихвени проценти държаха възвръщаемостта доста под 10-те процента, които инвеститорите в банките обикновено изискват.
Дори сега цените на акциите на банките не се държат така, сякаш това добро представяне ще продължи. Посочените по-горе топ десет банки се търгуват средно малко под прогнозираната материална балансова стойност, което предполага, че дългосрочната възвръщаемост ще падне под цената на собствения капитал. Казано иначе, печелившата партия, която подкрепи банкови шефове като Чарли Нън от Lloyds Banking Group и Андреа Орсел от UniCredit, ще бъде краткотрайна.
Скептицизмът относно европейските банки не е труден за обяснение – парите им дойдоха твърде лесно. Европейските банки успяха да инвестират депозити с нулев разход при добър спред. Дори свръхсигурният двугодишен германски дълг носи доходност от близо 3% от началото на 2023 г., докато парите, поставени в резерв в Европейската централна банка и Английската централна банка, плащат, съответно, около 4% и 5% в сравнение с нищо през 2021 г. Резултатът – сериозни приходи от лихви за кредиторите.
Десетте големи банки вероятно ще реализират 213 млрд. евро нетни приходи от лихви тази година, според Visible Alpha, или с 36% повече, отколкото през 2021 г.
Тъй като лихвените проценти започват да намаляват, може да изглежда, че печалбата също ще се понижи. Не и според шефовете на банките, които като цяло все още се стремят към солидни двуцифрени печалби през тази и следващата година. Ана Ботин на Banco Santander например цели 16% възвръщаемост тази година и 15-17% през 2025 г. Това предполага голяма разлика между нейните очаквания и тези на пазара, който оценява испанския кредитор под осезаемата балансова стойност, или едноцифрена дългосрочна възвръщаемост.
Анализаторите като цяло са на страната на оптимистите и прогнозират приблизително еднаква възвръщаемост от около 13% средно за 10-те банки през следващите години, въпреки по-свободната парична политика.
Има някои начини, по които банките наистина могат да постигнат ръст на приходите и печалбите и при по-ниски лихви. От една страна, лихвените проценти могат да не паднат чак толкова. Централните банки намаляват лихвите, но няма да ги свалят до нула или под нулата, каквато беше политиката на ЕЦБ в продължение на много години.
Инвеститорите смятат, че основната лихва по заемите в еврозоната ще се задържи над 2% до края на следващата година въз основа на цените на дериватите. Основната лихва на Английската централна банка се очаква да остане на ниво малко под 4%. Това ще намали маржа, който банките могат да печелят от свободните пари. Спредът обаче ще остане положителен и със сигурност по-голям, отколкото в мрачните дни на отрицателни лихви в еврозоната.
Падащите лихви ще донесат някои директни ползи. Домакинствата и клиентите могат да проявят готовност да вземат повече заеми. Това би позволило на кредиторите да се възползват повече от разликата между старите съществуващи заеми и новоотпуснатите, която, според анализаторите на UBS, например е 1,8 процентни пункта във Франция за ипотеки и 2,2 процентни пункта за потребителски кредити.
Логично е, че за клиентите падащите цени създават повече търсене. Базираната в Амстердам ING например коментира на скорошно събитие за инвеститори, че нетният ѝ лихвен доход все повече ще зависи от обемите на кредитиране, а не от лихвените маржове.
Очаква се да расте и търсенето на други банкови продукти - съвети за сливания и емисии на акции и облигации. Това е особено важно за банките с големи подразделения за инвестиционно банкиране като Barclays и BNP Paribas.
Сключването на сделки и поемането на дълг и дялово участие е генерирало около 23 млрд. долара приходи през 2023 г. в Европа, показват данни на LSEG. Това е най-ниското ниво от 2016 г. насам и се очаква ръст, тъй като със спада на лихвите компаниите ще заемат повече за сливания и придобивания, а повече стартъпи ще са по-уверени да станат публични.
В САЩ например JPMorgan, Bank of America и други банки съобщават за огромен скок на приходите от такси за услуги, свързани със сливания и придобивания, през второто тримесечие. От Morgan Stanley смятат, че облекчаването на инфлацията и понижаването на лихвите водят до ранните етапи на многогодишен цикъл, воден от инвестиционното банкиране.
Накрая, по-ниските лихви трябва да намалят един от най-големите рискове за инвеститорите в европейските банки: кредитополучателите да не могат да плащат. Годишните провизии за лоши дългове за десетте най-големи европейски банки се задържаха на общо около 30 млрд. евро през последните няколко години. Това е близо до нормата преди пандемията, въпреки едно от най-бързите повишения на лихвените проценти в историята.
Намаляването на лихвените проценти може да спаси домакинства и фирми, които иначе биха могли да изпаднат в просрочия, което означава по-малко разходи за провизии за банките.
Всяка банка има своя собствена уникална експозиция към лихвите. Нетният лихвен доход на BNP например е около две пети от общите приходи според данните на Visible Alpha, докато при BBVA е приблизително три четвърти. Южноевропейските кредитори исторически имат по-високи загуби по заемите от нидерландските например.
Преобладаващите оценки обаче предполагат, че инвеститорите все още са твърде мрачно настроени към сектора въпреки ралито от почти 20% тази година. Може би това е така, защото преминаха през години на лошо представяне или заради очакванията от удар от все по-нестабилната и популистка политика в региона.
Предстоят много предизвикателства пред европейските банки, но спадът на лихвените проценти е това, с което те трябва да са в състояние да се справят.