Очаква се до края на годината инфлацията в еврозоната да се колебае около сегашните нива, отчасти поради свързаните с енергоносителите базови ефекти. Това заяви председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард пред журналисти във Франкфурт в четвъртък.
„След това се очаква тя да се забави към нашата цел през втората половина на следващата година поради по-слабия растеж на разходите за труд, ефекта от нашата рестриктивна парична политика и отслабващото въздействие на миналия инфлационен скок“, добави централният банкер.
По-рано днес ЕЦБ запази лихвените проценти без промяна, като даде знак, че предпочита да изчака допълнителни доказателства за напредъка на инфлацията към целта от 2%, преди да пристъпи към ново намаление след първоначалното, направено през юни. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение останаха непроменени съответно на 4,25%, 4,50% и 3,75%.
Лагард посочи още, че представителите на ЕЦБ се нуждаят от данни, които да осигурят повече сигурност по пътя към облекчаването на паричната политика. Ето защо, по думите ѝ, финансовата институция продължава с подхода, подчинен на постъпващите данни, за да определя политиката си.
Централните банкери днес отново не се ангажираха с насоки за това кога би могло да се очаква следващо понижение на разходите по заемите, тъй като едва през следващите седмици се очаква да бъдат публикувани множество важни данни за икономиката на региона. Това приковава вниманието към следващото заседание на ЕЦБ през септември, когато икономистите смятат, че централните банкери ще предприемат второ намаление с четвърт пункт.
Самата Лагард също отказа да се ангажира с прогноза за евентуално понижаване на разходите по заемите през септември, като заяви, че резултатът от следващото заседание остава „отворен“ и ще зависи от последните данни.
Управителният съвет на ЕЦБ няма „никаква предварително определена посока на лихвените проценти“, заяви още тя.