Лагард е шефът на ЕЦБ, но Шнабел и Лейн са ключови за икономистите

Когато икономистите търсят информация за лихвените проценти от най-висшите ръководители на Европейската централна банка (ЕЦБ), те не се обръщат първо към Кристин Лагард. Само 40% от анкетираните в проучване на Bloomberg заявяват, че председателят на ЕЦБ е сред първите двама членове на Изпълнителния съвет, които следят, за да научат повече. От този шестчленен панел повечето предпочитат да слушат Изабел Шнабел, германския централен банкер, отговарящ за пазарите, а след това - главния икономист Филип Лейн.

От 20-те национални централни банки на еврозоната експертите отделят най-много внимание на Франсоа Вилроа дьо Гало и на нидерландския му колега Клаас Кнот, смятан от някои за възможен наследник на Лагард. На трето място се нарежда Йоахим Нагел от най-голямата икономика в блока - Германия.

Изключително важно е да се знае кой е най-близо до пулса на събитията, когато 26-те членове на Управителния съвет, определящи лихвените проценти, говорят толкова често и с толкова широк спектър от мнения. Когато паричната политика се променя, както сега, това е още по-важно: ЕЦБ току-що започна да отменя поредица от повишения на разходите по заемите, с които целеше да се справи с инфлацията, но дава малко информация за това какво ще се случи по-нататък.

Резултатите от анкетата отразяват факта, че Лагард, бивш френски министър на финансите и ръководител на Международния валутен фонд, която пристигна в ЕЦБ без опит в централното банкиране, определя ролята си по различен начин от своите предшественици.

Тя действа предимно като председател, който постига консенсус, докато Жан-Клод Трише настояваше да бъде говорител на Управителния съвет, а Марио Драги често определяше политиката на финансовата институция едностранно.

"Речите на Лагард са много важни, но те не отразяват повратните точки", коментира Пиет Хейнс Кристиансен, главен стратег в Danske Bank. "По време на нейния мандат Шнабел и Лейн поеха ролята да дават силни аналитични аргументи за позицията по паричната политика".

Подходът на Лагард пролича след намаляването на лихвения процент миналия месец, когато тя отказа да уточни кога предстоят следващи намаления, но се пошегува с репортерите с думите "Сигурна съм, че ще чуете мнението на някои от моите чудесни колеги".

Членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, към които икономистите проявяват най-голям интерес. Изображение: Bloomberg

Оттогава насам Пиер Вюнш от Белгия, Габриел Махлуф от Ирландия и Петер Казимир от Словакия заявиха, че ЕЦБ може да понижи разходите по заемите само още веднъж през тази година, като по-нататъшните действия зависят от отстъплението на инфлацията към целта от 2%. От друга страна, председателят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас се застъпи за още два такива хода, а португалският му колега Марио Сентену - "за още няколко".

Фаворитите на икономистите Кнот и Нагел не са толкова точни. Първият заяви, че према пазарните залози за едно или две намаления, докато вторият подчерта, че ЕЦБ не е на автопилот след първоначалния си ход по облекчаване на паричната политика и всичко зависи от данните.

"Сред националните гуверньори Кнот е моят първи избор", казва Кристиан Тодман, икономист в Dekabank. "Той очевидно е в лагера на ястребите, но възгледите му са добре аргументирани и отворени за обсъждане. Оценката му, че паричната политика ще продължи да бъде рестриктивна дори след още няколко намаления на лихвите, е добър пример за това".

Номер 2 за Тодман е Нагел - въз основа на тежестта на Бундесбанк - следван от Вилроа заради центристките му възгледи.

Французинът внимателно усъвършенства тази позиция след назначаването си през 2015 г., когато финансистите влизаха в тежки и чести сблъсъци по отношение на отрицателните лихвени проценти и изкупуването на облигации.

Напоследък обаче той изненада някои наблюдатели на Европейската централна банка с необичайно „гълъбовите“ си възгледи: преди заседанието през юни той настоя, че не бива да се изключва второ понижение на лихвите през юли - нещо, което икономистите и пазарите вече не очакват.

Членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ обикновено са по-малко открити за личната си позиция, отколкото шефовете на националните централни банки. Но макар че нито Лейн, нито Шнабел предложиха конкретика относно динамиката на лихвените проценти по-късно тази година, техните изказвания все пак се анализират внимателно.

Лейн е склонен да фокусира публичните си изяви върху подробни обяснения за състоянието на икономиката на еврозоната - често използвайки академичен език, който може да направи аргументите му трудни за възприемане.

Той беше критикуван, когато прогнозите на ЕЦБ, които той наблюдаваше, подцениха мащаба на рязкото ускорение на инфлацията в региона. След това твърде дълго време твърдеше, че шокът е бил преходен.

Шнабел често определя дневния ред по отношение на предстоящите предизвикателства. Тя беше първата, която обстойно обсъди как базираната във Франкфурт банка може да използва баланса си и да контролира лихвените проценти в света на новите норми или как климатичните промени и зеленият преход ще се отразят на инфлацията.

Тя обаче също сгреши при разчитането на икономиката, запазвайки възможността за още едно повишение на лихвите до миналия декември, докато някои нейни колеги се чудеха дали ЕЦБ вече не е отишла твърде далеч, а анализаторите и пазарите обмисляха първо намаление.

За Тодман Лейн и Шнабел са "противоположности". Той добавя, че "поради това винаги е полезно възгледите на двамата да се противопоставят".