Отказът от хартиените пари превръща Швеция в убежище за дигиталните престъпници

Елeн Багли е била възхитена, когато прави първата си продажба в популярно приложение за дрехи втора употреба, но само минути по-късно вълнението се превръща в шок, когато 20-годишното момиче от Линкьопинг в Швеция открива, че е била ограбена.

Всичко е изглеждало нормално, когато Багли получава съобщение в платформата, което иска от нея да верифицира личните си данни, за да завърши сделката. Тя натиска линк, който отваря BankID – вездесъща система за дигитално удостоверяване, използвана от почти всички пълнолетни шведи.

След като получава няколко съобщения за грешка, тя започва да си мисли, че нещо не е наред, но вече е твърде късно. Над 10 шведски крони (1000 долара) са дръпнати от сметката ѝ и крадците са изчезнали в дигиталните сенки.

„Измамниците са толкова умели, че правят нещата да изглеждат истински“, казва Багли, която е родена, след като BankID е създадена. „Не е лесно“ да идентифицираш измамите.

Макар че финансовите престъпления генерират по-малко заглавия в медиите от ръста на свързано с банди насилие с оръжия, те стават разрастващ се риск за страната. Швеция се оформи като важна тестова площадка за борба с безкасовата престъпност, тъй като е по-напред в загърбването на хартиените пари, отколкото почти всяка друга страна в Европа.

Онлайн измамите и дигиталните престъпления в Швеция са се увеличили, като престъпниците са откраднали 1,2 млрд. крони през 2023 г. чрез подобни измами, удвоявайки сумата спрямо 2021 г. Правоприлагащите органи изчисляват, че размерът на престъпната икономика на Швеция може да достигне до 2,5% от БВП на страната.

За да се противопоставят на разпространението на дигиталната престъпност, шведските власти оказват натиск върху банките да затегнат мерките за сигурност и да затруднят технологично напредналите престъпници, но това е деликатен баланс. Стигането твърде далеч може да забави икономиката, но твърде малкото мерки подкопават доверието и междувременно вредят на законния бизнес.

Използвайки сложни мрежи от фалшиви компании и фалшифицирайки документи, за да получат достъп до шведската социална система, изтънчени измамници превърнаха Швеция в „Силициевата долина за престъпно предприемачество“, каза Даниел Ларсон, старши прокурор по икономически престъпления.

Макар че шокът от въоръженото насилие привлича вниманието на обществеността – броят на убийствата с огнестрелно оръжие в страната се е утроил между 2012 г. и 2022 г. – икономическата престъпност е в основата на дейността на бандите и трябва да се борим с нея също толкова агресивно, добавя той.

„Това е стратегическа грешка“, казва Ларсон. „Тази генерираща печалби престъпност е това, което подхранва организираната престъпност и в някои случаи води до тези конфликти“.

Преминаването на Швеция към електронни разплащания започна след вълна от въоръжени грабежи през 90-те години и до 2022 г. само 8% от шведите казваха, че са ползвали пари в брой за последната си покупка, според проучване на централната банка. Заедно със съседна Норвегия, Швеция има най-ниския брой банкомати на глава от населението в Европа, посочва МВФ.

Разпространението на BankID играе роля за уязвимостта на Швеция. Системата работи като онлайн подпис. Ако се използва, това се счита за сключена сделка и трансакцията се изпълнява незабавно. Тя е проектирана от шведските банки, за да направи електронните плащания дори по-бързи и лесни от предаването на купчина сметки.

Откакто е първоначално пусната през 2001 г., тя се превърна в част от ежедневния живот на Швеция. Средно услугата – която изисква шестцифрен код, пръстов отпечатък или сканиране на лице за удостоверяване – се използва повече от два пъти на ден от всеки пълнолетен швед и участва във всичко – от подаване на данъчни декларации до плащане на автобусни билети.

Първоначално замислена като продукт на банките за клиентите им, използването ѝ се изстрелва през 2005 г., след като шведската данъчна агенция прие технологията като идентификация за данъчни декларации, давайки ѝ официалния печат на одобрение от правителството. Пускането на BankID на мобилни телефони през 2010 г. увеличи употребата още повече, заедно с общественото схващане, че парите в брой се свързват с престъпност.

Централната банка на страната признава, че някои от тези конотации може да са отишли твърде далеч. „Трябва да сме много ясни, че все още има честни хора, които използват пари в брой“, казва управителят на Riksbank Ерик Теден пред Bloomberg.

BankID се контролира от консорциум от частни кредитори в страната, включително Swedbank, SEB и Svenska Handelsbanken. В нея бяха въведени редица промени, за да се подобри сигурността, докато правителството проучва перспективите за предлагане на издадена от държавата цифрова лична карта.

„Извършва се целенасочена работа в целия банков сектор, за да се спрат измамниците, но полицията, политическата страна и телекомуникационната индустрия трябва да свършат своята роля“, казва Бьорн Йохансон, ръководител на груповата превенция на измами в Swedbank. Представители на SEB и Handelsbanken са отказали коментар.

За Багли фактът, че BankID е толкова използвана, е част от проблема. „В крайна сметка това всъщност не е мярка за сигурност, а просто още една стъпка в използването на уебсайт“, казва тя. „Наистина не се замисляте какво може да ви каже приложението BankID, в което влизате“.

Не става въпрос само за измами на потребители. Правителствените агенции приеха BankID, за да улеснят създаването на законни компании в Швеция, което даде възможност и на измамниците. Някои са използвали фалшиви компании с фалшиви заплати, за да перат пари. Чрез такива схеми организираните престъпници могат да превърнат приходите от измами и продажба на наркотици в инструмент за получаване на банкови заеми и извличане на плащания от системата за социални помощи.

„Това означава, че можете да генерирате печалби от престъпления и след това в крайна сметка да получите държавна пенсия въз основа на този доход“, казва Ларсон. „Това е изключително обидно“.

Регистрираните случаи на измами с обезщетения са се удвоили през последното десетилетие, от малко под 9000 през 2014 г. до над 23 хиляди през 2023 г., според Шведския национален съвет за превенция на престъпността. В усилията си да овладее престъпността, правителството създаде нова агенция тази година, фокусирана единствено върху проследяването на грешни плащания на социални помощи.

С нарастването на мащаба на проблемите банките въвеждат мерки, които ще позволят допълнителни слоеве на сигурност, включително изискване на одобрение от доверена втора страна за големи трансфери. Но повечето мерки са доброволни, като потребителите трябва да изберат опцията, за да настроят двустепенна авторизация или да забавят плащания.

„Това е постоянен стремеж да се намери правилният баланс между достъпност и сигурност“, казва Петер Гьорансон, старши съветник по сигурността в Асоциацията на шведските банкери. „Ще има ситуации, в които трансферите ще бъдат по-бавни – и това вече се случва – но това е светът, в който живеем, и мисля, че има разбиране сред клиентите за това“.

Развитието доведе до призиви банките да поемат по-голям дял от тежестта, когато клиентите им са изложени на измама. През втората половина на 2023 г. доставчиците на платежни услуги плащаха само около 10% от сумата и финансовият надзорен орган на страната каза, че би било добре, ако Швеция последва примера на Обединеното кралство, което от октомври ще изисква от банките да възстановяват суми на клиенти, които са били измамени да правят трансфери.

Докато подобна регулация не бъде приета в Швеция, шансовете потребители като Багли да си върнат пари са малки. Тя съобщава за февруарския инцидент на Националния съвет за потребителски спорове на Швеция и се опитва да повиши осведомеността чрез социалните медии, преодолявайки чувството на неудобство, че е била измамена.

„Чух от толкова много други хора: "и аз бях измамен и се чувствах толкова самотен и засрамен“, казва тя.