Защо лихвените проценти във Великобритания не падат, щом инфлацията се забавя

След като инфлацията във Великобритания отново достигна целевата стойност от 2%, собствениците на жилища, които се борят с най-високите разходи за ипотечни кредити от четири десетилетия насам, може би се чудят защо Английската централна банка не е започнала да намалява основния си лихвен процент. Един от отговорите е, че финансовата институция не желае да предприеме такъв политически чувствителен ход по време на предизборна кампания. Друга причина се крие в упорития основен ценови натиск, особено в сектора на услугите, където се наблюдава бързо нарастване на заплатите. След като не успяха да предвидят инфлационния скок след пандемията от Covid-19, представителите на банката се стремят да не повторят грешката, като намалят лихвите твърде рано, пише Bloomberg.

Какво се случва с инфлацията в Обединеното кралство?

През май тя се забави до 2%, което е най-ниското ѝ равнище, откакто преди почти три години започна да се проявява кризата с разходите за живот. От края на 2022 г. насам инфлацията бележи устойчив низходящ тренд. Въпреки това АЦБ не е сигурна дали тенденциите в основния ценови натиск ще ѝ позволят да поддържа устойчиво инфлацията на целевото равнище. Инфлацията в сектора на услугите остана по-висока от очакваното, като през миналия месец регистрира ръст от 5,7%, което е повече от очакваните от икономистите 5,5%. Прогнозите сочат, че общата инфлация ще се забърза до 2,4% до края на годината, отчасти поради т.нар. вторични ефекти.

Какви са те?

Пример за вторичен ефект е, когато заплатите на служителите се повишават, за да възстановят съкращенията на доходите от първоначалната инфлация, което води до по-нататъшно покачване на цените. В момента в Обединеното кралство постоянно свитият пазар на труда засилва преговорната сила на работниците. Безработицата все още е ниска, а свободните работни места остават над нивата отпреди пандемията. В резултат на това нарастването на цените на услугите и на заплатите - два от най-внимателно наблюдаваните от централната банка показатели - остават на равнища, които финансистите считат за "повишени". Темповете на тези показатели се разглеждат като несъвместими с трайното постигане на целта на централната банка.

Какво е направила АЦБ досега?

Английската централна банка възприе предпазлив подход към оттеглянето на най-агресивното затягане на паричната политика от поколения насам. Основният лихвен процент по кредитите на банката е на 16-годишен връх от 5,25% след 14 последователни повишения с цел ограничаване на инфлацията.

През септември финансовата институция спря цикъла на затягане на лихвените проценти, а през последните шест срещи остави паричната си политика на изчакване. През февруари тонът на насоките й за политиката към инвеститорите се промени, което отвори възможността за намаляване на лихвените проценти по-късно тази година. Оттогава насам Комисията по парична политика на АЦБ подготвя пазарите за първото намаление през лятото. Двама от деветимата членове гласуваха за по-ниски разходи по заемите още през май, но се очаква и на заседанието на 20 юни банката да задържи лихвените проценти стабилни.

Централните банкери твърдят, че лихвите на сегашното си равнище влияят негативно върху инфлацията и че политиката ще остане рестриктивна дори след едно или две намаления на разходите по заемите с четвърт пункт.

Каква е вероятната динамика на лихвените проценти във Великобритания през тази година?

В предишните етапи на намаляване на лихвените проценти - през 1998 г., 2001 г. и 2008 г. - Английската централна банка действаше в условията на спад, за да подкрепи растежа. Този път тя се опитва да задържи цените по време на несигурно икономическо възстановяване. Официалните данни от 10 май показаха, че Обединеното кралство излиза от леката рецесия с най-силния тримесечен растеж от края на пандемията.

Английската централна банка прилага специален подход, за да намали трайно инфлацията, наречен „планината Тейбъл“. При него лихвените проценти се поддържат високи и равни като едноименната планина в Кейптаун за продължителен период от време, за да се потисне ценовият натиск. Централната банка сякаш достигна върха на "планината Тейбъл" през септември, когато задържа лихвените проценти, и сега изчаква достатъчно доказателства за охлаждане на натиска върху заплатите и цените, за да оправдае намаляването на разходите по заемите.

Главният икономист на Английската централна банка Хю Пил заяви, че намаляването на лихвите през лятото е на дневен ред, но "все още има какво да се направи". Централните банкери се стремят да не намаляват лихвите твърде скоро и да не рискуват да се наложи да затегнат политиката си отново, което би ги оставило уязвими за обвинения в непоследователност. Те също така искат стабилна политика, за да могат предприятията и потребителите да планират бъдещето.

Защо собствениците на жилища в Обединеното кралство са чувствителни към промените в лихвените проценти?

По-голямата част от притежателите на ипотечни кредити в страната са фиксирали лихвените си проценти само за две или пет години, за разлика от много други страни, където по-често се срещат ипотечни кредити с фиксирани лихвени проценти за 10 и 30 години. Все пак ситуацията е по-добра, отколкото през предишните десетилетия, когато повечето домакинства са имали договори с променлив лихвен процент, които са ги излагали на незабавна промяна на разходите по заемите.

Много домакинства са изправени пред рязко повишени погасителни вноски, тъй като договорите им с фиксирани лихвени проценти приключват и те трябва да договорят нови условия. Това задълбочава кризата с достъпността на недвижимите имоти, свързана с десетилетията на недостатъчни инвестиции в нови жилища, и увеличава натиска върху консерваторите и министър-председателя Риши Сунак да облекчат купувачите.

Разходите за ипотечните кредити скочиха заради бързото повишаване на лихвените проценти от страна на Английската централна банка и лошото икономическо управление по време на краткия мандат на предшественика на Сунак - Лиз Тръс. Въпреки че скокът на лихвите по кредитите, свързан с икономическата политика на Тръс, до голяма степен отшумя, торите все още се борят да възстановят доверието към себе си, за да намалят дълбокия дефицит в социологическите проучвания срещу лейбъристката опозиция.