Европейската централна банка (ЕЦБ) не бива да изключва възможността за намаляване на разходите по заемите както на заседанието си през юни, така и на това през юли. Това заяви гувернъорът на Френската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Франсоа Вилроа дьо Гало, цитиран от Bloomberg. Така той се противопостави на колегите си от финансовата институция, които призоваха да не се бърза с второ облекчаване на паричната политика и че за такова е най-добре да се мисли най-рано през септември.
„Понякога чета изказвания, според които трябва да намаляваме лихвите само веднъж на тримесечие. Защо да е така, след като заседаваме всеки месец и се ръководим от данните? Не казвам, че трябва да се ангажираме за намаляване на лихвените проценти още през юли, но нека запазим свободата си по отношение на времето“, посочи Вилроа заяви пред германския вестник Boersen-Zeitung.
Макар че повечето централни банкери са съгласни с понижаване на разходите по заемите през юни, те не са склонни да се ангажират с прогнози какво ще се случи след това. Ръстът на заплатите в еврозоната и инфлацията в сектора на услугите продължават да будят тревога, напрежението в Близкия изток заплашва да повиши цените на енергията, а намаляването на лихвите в САЩ изглежда няма да стане факт в близките месеци.
Подобна предпазливост се проявява и на пазарите. Инвеститорите намалиха залозите за облекчаване на паричната политика на Федералния резерв поне до юли и повечето от тях очакват само две намаления на лихвите през 2024 г., въпреки че в началото на годината надеждите бяха за три такива стъпки.
Като се спря на това как политиката на САЩ влияе върху решенията на ЕЦБ, Вилроа заяви, че той и колегите му няма да се ръководят от Федералния резерв, който ще започне да понижава лихвените проценти по-късно тази година. Макар че това би могло да засили долара спрямо еврото, гуверньорът на Френската централна банка заяви, че това не е такъв риск и че по-строгите финансови условия от САЩ всъщност биха могли да имат дефлационен ефект за Стария континент.
Той смята, че бюджетният дефицит на САЩ буди повече безпокойство, тъй като би могъл да промени значително дългосрочните лихвени проценти, като едновременно затегне условията и стимулира инфлацията. „Фискалната политика на Вашингтон е слонът в стаята“, смята Франсоа Вилроа дьо Гало.