Следващият финансов крах във Великобритания се задава и този път не са банките

Английската централна банка (АЦБ) вече вижда следващата финансова криза на хоризонта и няма силата да я спре сама.

Централните банкери се опасяват, че Великобритания е силно изложена на риск от друг срив на пазарите, както се случи през 2022 г., когато тогавашният министър-председател Лиз Тръс представи фискалните си планове, пише Politico.

Страховете сега са насочени към несигурността в ключов сектор, който става все по-важен за икономиката в последните години - небанковото финансово посредничество. Това обхваща всички големи инвеститори и кредитори, които не са банки, като хедж фондове, пенсионни фондове, застрахователи или частни капиталови инвеститори.

Създателите на стандарти в световен мащаб се затрудняват да подобрят контрола върху този сектор. С четири опасни "небанкови" събития през годините, които заплашиха да взривят икономиката на Обединеното кралство, много политици смятат, че Великобритания се нуждае от спешна регулация на небанковите финансови институции.

Пазарните сътресения, които могат да бъдат предизвикани от сериозен срив в този сектор, няма да признават границите. Вече има предупреждения от регулатори в Европейския съюз (ЕС), САЩ и други страни. За Великобритания проблемът е далеч по-належащ обаче, тъй като британските фирми сега разчитат на финансовите пазари и небанките за половината от финансирането си. Всяко сътресение в лондонското Сити не просто ще създаде проблеми, то ще има незабавен ефект върху работните места на десетки и дори стотици хиляди хора.

АЦБ не иска да чака нещо да се обърка, но и не може да се справи сама, така че настоява за глобално решение, което да се приложи в международен мащаб. Банката се надява, че собствените ѝ белези от битката ще създадат импулс за глобална репресия, преди следващият епизод на нестабилност да причини сериозни икономически щети. Тя тръгна по свой собствен път, за да подреди проблемите, но без международно сближаване тя ще е постоянно на една крачка след възникването на нови проблеми.

АЦБ трябваше да се справи с проблемите в пенсионните фондове на страната, след като фискалните планове на бившия премиер Лиз Тръс разбуниха пазарите на държавни облигации. Това не е единственият път, в който институцията трябваше да действа заради проблеми – такива имаше в началото на пандемията, при фалита на хедж фонда Archegos и сътресенията на пазарите на никел след нахлуването на Русия в Украйна. Всички тези събития застрашаваха финансовата система на страната.

В Обединеното кралство небанковият сектор представлява половината от финансирането за бизнеса в страната, докато в ЕС този дял е 27%. Притеснението е, че след световната финансова криза от 2008 г. тази част от финансовата система остана извън по-строгите регулации и сега е изложена на огромни рискове.

През последните 15 години банките бяха принудени да станат по-устойчиви с редица регулации, откакто разтърсиха основите на глобалната икономика в кризата през 2007-2009 г.

По време на следкризисното десетилетие на ниски лихвени проценти, когато купища пари се въртяха в системата, небанковите финансови институции се нагълтаха с евтин дълг, за да стимулират възвръщаемостта на инвеститорите. На фона на променящия се икономически фон на по-високи лихвени проценти и по-трудно сдобиване с дълг централните банкери се опасяват от създадените уязвимости в небанковия сектор.

Друго голямо притеснение за АЦБ е, че не се знае много за това кой е прекалил с дълга и къде точно. „Пропуските в нашите познания означават, че до голяма степен изграждаме устойчивост на пазарно-базираните финанси в отговор на кризи, докато трябва да се стремим да изграждаме устойчивост преди изкристализирането на уязвимостите“, коментира Сара Брийдън, заместник-управител на АЦБ, на събитие през февруари.

Висши служители на централната банка наскоро предупредиха за рисковете, които крият частният капитал и частното кредитиране - когато инвеститорите купуват или дават заеми на компании далеч от публичните пазари.

През юни ще бъдат публикувани допълнителни подробности за потенциалната заплаха за стабилността на частния капитал, включително колко доминиращи са компаниите, притежавани от инвестиционните гиганти, в определени сектори на икономиката на Обединеното кралство. Оценката ще дава информация и доколко частният капитал и кредит са по-рискови от други бизнеси.

Натанаел Бенджамин, изпълнителен директор на АЦБ, в реч през април предупреди за „нарастването на видовете и количеството ливъридж, или „ливъридж върху ливъридж“, в цялата екосистема“.

Английската централна банка предприема и стрес тест, за да провери как небанковите организации биха реагирали на екстремен потенциален стрес на пазарите. Той е първият по рода си. Резултатите се очакват по-късно тази година, което може да доведе и до затягане на правилата.

Като се има предвид обаче, че небанковите рискове са по своята същност глобални, усилията на централната банка  може и да са напразни, ако не се намесят световните регулатори, например Съветът за финансова стабилност (FSB).

Въпросът за дълга и къде може да взриви пазарите все повече навлиза в дневния ред на глобалните реформи. Това може да означава потискане на начина, по който определени финансови играчи използват заеми, за да увеличат възвръщаемостта, така че да се спре следващата финансова експлозия, която би отекнала в световен мащаб.

„Излишният ливъридж и неликвидността обикновено са в основата на повечето неуспехи, така че може да се очаква това да са области на регулаторен фокус“, коментира Конър МакМанус, директор риск и регулиране на финансовите услуги в PwC.

FSB, чрез група, съпредседателствана от пазарния регулатор на Обединеното кралство Сара Причард, ще проведе консултация относно ливъриджа, като целта ще бъде справяне с корена на проблема. Това обаче е малко вероятно да се превърне в окончателна политика за продължително време напред. Същевременно британската централна банка се нуждае от спешни действия.

АЦБ все пак има някои съюзници. Френската централна банка също призовава за по-широк подход на финансовото регулиране, а през май ЕС ще предложи някои стъпки за по-широка рамка.

Като цяло обаче има разделение между централните банкери и пазарните регулатори относно това докъде трябва да стигнат в регулациите. Точно това разделение смекчи предишни реформи и се демонстрира отново в Обединеното кралство, когато главният пазарен регулатор омаловажи опасенията на АЦБ относно частния капитал.