Разминаването на Фед и ЕЦБ при лихвените решения ще доведе до проблеми за еврото, според икономист

Перспективата Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералният резерв на САЩ да разминат политиките си по отношение на лихвите вероятно ще бъде „особено негативна“ за 20-те държави от еврозоната, според икономист.

ЕЦБ изглежда се подготвя да намали лихвените проценти през юни, освен ако няма голяма изненада. Данните за инфлацията подкрепят аргументите за предстоящо намаляване на разходите по заемите, пише CNBC.

Междувременно централната банка на САЩ задържа лихвените проценти без промяна, като определящият лихвите Федералната комисия за отворените пазари цитира „липса на по-нататъшен напредък“ в понижаването на инфлацията до целта от 2%.

Федералният резерв посочва в изявлението си след срещата на комисията, че не очаква да намали лихвите, докато не придобие „по-голяма увереност“, че инфлацията се движи устойчиво обратно към целевото си ниво.

Това оставя ЕЦБ твърдо на пътя да намали лихвените проценти преди Фед.

„Проблемът с намаляването на лихвите в момента е, че ЕЦБ приема за даденост силата на еврото. Ако започне намаляване на лихвите преди лихвите в САЩ, това дава на света сигнал, че еврото трябва да отслабне“, коментира Даниел Лакал, главен икономист в Tressis Gestion, пред CNBC.

„Ако еврото отслабне, сметката за внос на еврозоната ще нарасне, което ще затрудни растежа на региона още повече“, допълва Лакал.

Според него намаление на лихвите от ЕЦБ през юни няма да накара германските, френските или испанските фирми да вземат повече кредити, „защото малкото намаление на лихвите не е двигател на търсенето на кредити“. Търсенето на кредити се отнася до апетита за бизнес и потребление.

„Това, което кара търсенето на кредити да расте, е фактът, че (има) икономически и инвестиционни възможности. Те са ограничени от регулирането и погрешната енергийна политика на еврозоната“, добавя той.

Говорител на ЕЦБ е отказал коментар пред медията.

Кристалина Георгиева, управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ), омаловажава перспективата за негативно въздействие от разминаването на паричната политика между Европа и САЩ. Тя коментира пред CNBC тази седмица, че „не сме твърде притеснени от въздействието на обменния курс“.

По думите на Георгиева анализът на МВФ показва, че разликата от 50 базисни пункта между лихвите на Федералния резерв на САЩ и тези на ЕЦБ „вероятно ще доведе до незначителна промяна в обменния курс от 0,1 или 0,2%“.

Миналия месец управителят на ЕЦБ Кристин Лагард коментира пред CNBC, че централната банка трябва да изгради доверие в дезинфлационния процес. „Ако този процес се движи според нашите очаквания, ако нямаме голям шок в развитието, се насочваме към момент, в който трябва да смекчим рестриктивната парична политика“, посочва тя.

Официалните данни показват, че ръстът на цените в еврозоната е стабилен през април на ниво от 2,4%, а икономиката се е върнала към растеж през първите три месеца на годината. Брутният вътрешен продукт (БВП) отчете ръст от 0,3% през първото тримесечие, малко по-силно от консенсусните очаквания на икономистите.

БВП за четвъртото тримесечие на 2023 г. беше ревизиран от липса на растеж до свиване от 0,1%, което означава, че еврозоната е била в техническа рецесия през втората половина на миналата година.

Според Лакал забавянето на икономиката в еврозоната няма нищо общо с повишаването на лихвените проценти, а трябва да се отдаде на енергийната политика на блока, регулаторните мерки и селскостопанската и земеделската политика.