Издръжката на БНБ за 2023 г. е близо 133 млн. лева

За осъществяване на дейността си и за издръжка през миналата година Българската народна банка (БНБ) е изразходвала 132,817 млн. лв., което възлиза на 50% от утвърдения по съответния раздел бюджет за 2023 г., включително 29,757 млн. лв. за издръжка на паричното обращение. Това пише в годишния отчет на централната банка, който гуверньорът на централната банка Димитър Радев внесе в Народното събрание. 

Разходите за изпълнение на инвестиционната програма през миналата година възлизат на 14,192 млн. лева – 14,6% от утвърдените в бюджета средства по този показател за 2023 г.

От БНБ уверяват, че екипът продължава да работи по дейности, свързани с приемането на еврото като национална валута, като разходите за това имат косвен ефект върху цялостното изпълнение на бюджета на БНБ за 2023 г. Поради промяната на датата на приемане на еврото като национална валута от 1 януари 2024 г. на 1 януари 2025 г. значителна част от планираните в бюджета на централната банка за 2023 г. разходи, свързани с издръжката на паричното обращение, придобиване на машини, съоръжения, транспортни средства и друго оборудване и за развитие на информационните системи, не са извършени през миналата година, а са включени в бюджета на БНБ за 2024 г., пише в годишния отчет на банковия регулатор.

Източник: БНБ

Разходи за издръжка

В документа е записано, че за производство на нови банкноти са изразходвани 8,035 млн. лв., а за отсичане на нови монети – 21,250 млн. лв., от които 9,553 млн. лв. за разменни монети. Разходите за отсичане на възпоменателни монети са 11,697 млн. лв. За консумативи, свързани с обработката на банкноти и монети, са използвани 106 хил. лв., а разходите за резервни части и ремонт на машините, използвани за обработка на банкнотите и монетите, са за 75 хил. лв.

За проектиране на нови емисии банкноти и монети са платени 61 хил. лв. Разходите за наеми на помещенията, ползвани от БНБ във връзка с извършване на емисионно-касови дейности, са за 229 хил. лв. За материали, услуги и амортизация са изразходвани 37,210 млн. лв., което представлява 62,2% от утвърдения бюджет за годината по този показател и 28% от всички разходи за издръжка на централната банка за годината.

Разходите за персонал, включително за социално и здравно осигуряване на служителите, възлизат на 59,123 млн. лв., което представлява 95,2% от утвърдения бюджет за годината по този показател и 44,5% от всички разходи за издръжка на БНБ.

Управление на резерва

При управлението на брутните международни валутни резерви БНБ провежда консервативна политика, осигуряваща висока степен на ликвидност и сигурност, посочват от централната банка. През миналата година динамиката на международните финансови пазари се определяше главно от мерките на големите централни банки за понижаване на инфлацията и предприетите от Федералния резерв и Европейската централна банка мерки на паричната политика и това довед до значително повишение на доходността на ДЦК на САЩ и на държавите от еврозоната в краткосрочните матуритетни сектори.

В края на 2023 г. балансовата стойност на брутните международни валутни резерви възлиза на 41,925 млрд. евро, което спрямо края на 2022 г. е повишение с над 3,501 млрд. евро, или растеж с 9,1% като относителен дял от активите на БНБ във валута. Основен принос за увеличението на валутните резерви през периода имат външните парични потоци и в по-малка степен – доходът от управлението им.

За постигане на много висока степен на ликвидност и сигурност на резервите преобладаващата част от активите по баланса на управление „Емисионно“ продължава е инвестирана в ДЦК и в държавногарантирани дългови книжа с най-високото кредитно качество, както и в краткосрочни депозити при първокласни чуждестранни централни и търговски банки.

В края на миналата година приблизително 63% от валутните резерви са инвестирани в активи с най-високото кредитно качество, оценени с дългосрочен кредитен рейтинг ААА. По отношение на матуритетната структура почти всички инвестиции на БНБ (99,63%) през 2023 г. са съсредоточени в най-краткосрочния падежен сектор до една година.

Доходът от валутен дисбаланс за 2023 г. е положителен в размер на 212 млн. евро (доходност от 0,59%). Основен принос за този доход има повишението на пазарната цена на монетарното злато, измерена в евро. Вследствие на лихвената политика на БНБ нетният финансов резултат от пасивите за периода формира разход за БНБ в размер 194,2 млн. евро, което съответства на доходност от -0,62%. Нетният доход от управлението на международните валутни резерви през 2023 г. е 942,4 млн. евро, което представлява обща доходност от 2,92% за годината.

Платежна инфраструктура

В отчета не БНБ се посочва, че платежните системи в България функционират ефективно, осигуряват непрекъсваемост на потока от плащания и са хармонизирани в голяма степен с платежната инфраструктура в Европа.

През 2023 г. РИНГС – системата за брутен сетълмент в реално време, оперирана от БНБ, извършва 81,2% от стойността на извършените левови безналични плащания в страната. През системата са извършени 959 393 броя плащания (намаление със 17% спрямо 2022 г.) на стойност почти 1,5 трлн. лв. (увеличение с 29% спрямо 2022 г.).

През миналата година чрез ТАРГЕТ2-БНБ – националния системен компонент на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент в реално време на експресни преводи в евро (ТАРГЕТ2) с оператор БНБ, са извършени 299 764 броя плащания (увеличение със 7,6% спрямо 2022 г.) на обща стойност 779,5 млрд. евро (намаление със 7,7% спрямо 2022 г.).

През 2023 г. БНБ съвместно с Министерството на финансите, „БОРИКА“ АД и банките е реализиран проект за миграция на бюджетните плащания в левове към стандартите на единната зона за плащания в евро (СЕПА).

Банков надзор

Извършени са 12 проверки на дружества, които предоставят платежни услуги или издават електронни пари без наличието на съответен лиценз или регистрация. Извършени са проверки по 486 възражения, постъпили в БНБ от физически и юридически лица – ползватели на платежни услуги, като във връзка с 38 от възраженията са дадени указания на съответните доставчици на платежни услуги.

Екипи на БНБ са влезли в две от банките с по-голямо въздействие в сектора на „по-малко значимите“ поднадзорни институции за IT проверки. В отчета на централната банка се разкрива, че през миналата година две кибератаки към банките са неутрализирани успешно.

При консолидация в банковия сектор в България през 2023 г. продължи вливането на „Кей Би Си Банк България“ в „Обединена българска банка“ и придобиването на дейността на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. – клон България от „Юробанк България“ АД. В резултат на двете сделки в края на годината общият брой на кредитните институции в България е 23, от които 17 банки и 6 клона на чуждестранни банки.