Петя Димитрова: Улесняваме клиентите си по пътя към еврозоната

Петя Димитрова. Снимка: Пощенска банка

Как ще се отрази влизането в еврозоната на кредитирането и сигурността на банковата система и какво можем да очакваме по отношение на лихвите - тези и други въпроси коментира Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка и председател на УС на АББ, в интервю за Investor.bg.

- Г-жо Димитрова, съвсем скоро в Пощенска банка стартирахте кампания за безплатни вноски на суми в лева във връзка с приемането на еврото. Сега давате възможност за безплатни вноски на суми в лева по сметките за граждани и през уикенда. Как решихте да предприемете тази стъпка?

- Да, действително ние бяхме първи с кампанията, благодарение на която всеки клиент може да внесе без такси парите си. Затова и последва новата напълно логична стъпка. С нея сега обявяваме още една допълнителна възможност, за която питате – без такси за внасяне на суми в лева на каса в офисите на банката, които работят и през уикенда. По този начин отново отговаряме на очакванията на потребителите за удобство и бързина на нашите услуги.

Така демонстрираме нашия ангажимент да бъдем доверен и надежден партньор, да опростим максимално изживяването на клиентите и да заявим подкрепата си за пътя на страната към еврозоната.

- Какво трябва да направи клиент на банка с депозит преди и по време на преминаването от лев към евро?

- Няма да има промени или отмяна на съществуващи договори, като тези за заеми, депозити и финансови инструменти в левове или такива, свързани с лева. Заемите и депозитите ще бъдат превалутирани по фиксирания централен курс от 1,95583 лева за 1 евро. Ще гарантираме, че на датата на приемането на еврото всички сметки ще бъдат автоматично и безплатно превалутирани в евро, което ще бъде много по-удобно за клиентите, отколкото физически да обменят пари в брой.

Що се отнася до лихвените проценти, фиксираните лихвени проценти по заемите ще останат същите, докато плаващите лихвени проценти няма да надвишават нивата си преди въвеждането на еврото, така че никой клиент няма да бъде ощетен от тази промяна.

- Когато говорим за кредитиране – как ще се отрази влизането в еврозоната в това отношение?

- Това несъмнено би имало положително въздействие и върху кредитирането, разкривайки множество допълнителни възможности на банките да кредитират фирми и граждани и да подкрепят развитието на капиталовите пазари в България. За да илюстрирам това с конкретни примери, нека разгледаме сегашната ситуация. В момента банките държат 12% от получените депозити под формата на минимални задължителни резерви в БНБ, което възлиза на над 16 милиарда лева, докато в еврозоната изискването е за 1% минимални задължителни резерви. У нас тези средства се използват безплатно от БНБ, докато в еврозоната ЕЦБ начислява 4% лихва върху свръхрезервите, т.е. всичко над този 1%. Това означава, че всяка година банките губят допълнителен приход от над 600 милиона лева, който отива в държавата през БНБ.

Влизането в еврозоната ще помогне и за още нещо. В момента банките трябва да заделят капитал за това, че купуват български държавни ценни книжа в евро, както и че държат депозити в евро в БНБ, което е крайно нелогично. За тази година ефектът се изразява в около 400 млн. лв. допълнителен капитал, а другата година ще се удвои. Вместо да гарантира безрисковите заеми към държавата, този капитал би ни помогнал да увеличим кредитите за реалната икономика с няколко милиарда лева.

- Как бихте коментирали мненията за прекомерно банково кредитиране, което води до „балон“ в цените на имотите, повишава потреблението и инфлацията?

- Смятам, че банките в страната кредитират разумно и отговорно. Това не е просто субективно мнение и цифрите го доказват.

Ако анализираме данните за размера на средната работна заплата, става ясно, че за последните 10 години тя се е увеличила 2,7 пъти, докато минималната заплата се е увеличила 3 пъти. Този ръст значително надвишава увеличението на потребителските и ипотечните кредити. По-високите доходи на домакинствата позволяват обслужването на повечето кредити, които са изтеглили.

Графика: Пощенска банка

Междувременно номиналният БВП се е увеличил 2,2 пъти до 184 милиарда лева.

Данните също така показват, че дългът на домакинствата към БВП в България е 23%, докато същото съотношение за 27-те държави от Европейския съюз е 55% - два пъти и половина по-високо.

Графика: Пощенска банка

Това означава, че не може да се говори за свръхзадлъжнялост на населението в страната, а по-скоро за обратното.

- Каква е тенденцията при депозитите?

- За последните 10 години реалните доходи на населението са се увеличили – дори и през последните две силно инфлационни години България беше една от малкото страни в ЕС, в която имаше двуцифрен ръст на средните възнаграждения и реален ръст на доходите.

Графика: Пощенска банка

 Логично по-високите доходи и растящият пазар на недвижими имоти води и до повече спестявания на населението. Само за последната година депозитите на домакинствата са се увеличили с рекордните 8,3 млрд. лв., като само през декември миналата година ръстът е с колосалните 2,28 млрд. лв. За това допринася и спада на безработицата.

- Какъв ефект ще има присъединяването към еврозоната по отношение на сигурността на банковата система?

- ЕЦБ има правомощието да бъде кредитор от последна инстанция, което ще помогне за предотвратяване на фалити на банки поради ликвидни кризи. В момента България няма думата в ЕЦБ, но присъединяването към еврозоната ще позволи участие в управлението на банката и вземане на решения относно паричната политика. Вместо само да понасяме последиците от решенията на другите, ние ще бъдем част от процеса на формиране на политики.

От гледна точка на банковия сектор е изключително важно да изпълним всички изисквания и да подготвим нашите информационни системи. Това включва значителни инвестиции в разработване на киберсигурност и подобряване на мерките за сигурност, защита срещу кибератаки като хакване, злонамерен софтуер или фишинг. Тази подготовка отнема време и ресурси – прогнозната обща сума, която банките се очаква да изразходват за въвеждането на еврото (включително обмен на пари в обращение, необходими промени в информационните системи и информационни кампании) варира между 300 до 400 милиона лева.

- Какви са очакванията ви по отношение на лихвите и има ли опасност от тяхното вдигане?

- Не, няма основания за подобни очаквания. Дори обратното – идва моментът за намалението им. Федералният резерв обяви, че до края на годината се очакват три намаления на основната лихва, а след последната си среща ЕЦБ официално заяви, че очаква скоро да започне намалението на лихвите, като е много вероятно това да се случи още през юни.

Паричната политика е била и ще продължи да бъде ключова за овладяване на инфлационните процеси, затова и инфлацията едва ли би започналата да спада толкова бързо, ако не бяха предприети действия по линия на паричната политика от страна на големите централни банки.

- Да се върнем на банките и тяхната роля в процеса на присъединяването ни към еврозоната. Кои са водещите теми според вас?

- Инвестициите в дигитализация, образование, повишаването на квалификацията и финансовата грамотност са ключови по пътя ни към еврозоната.

Ускореното внедряване на високотехнологични решения в банковия сектор подобрява многократно потребителското изживяване и банките ще продължим да инвестираме в това да осигуряваме на клиентите по-бързи и точни банкови услуги.

В Пощенска банка правим значителни инвестиции в преработка на процеси и в човешки ресурс, за да създадем разбираеми за клиента приложения, които да засилят удоволствието от контакта с нас. Phygital моделът е бъдещето на банкирането. Хибридните форми на банкиране, комплексният модел между дигитални и физически услуги, потребителското преживяване в различни канали и платформи – последователно, в реално време – това е, което правим в Пощенска банка и което очакват нашите клиенти. От друга страна, дигиталните разплащания имат решаваща роля за стимулиране на икономическия растеж, иновациите, както и удобството на потребителите.

- Кои са водещите ви дигитални продукти и приложения?

- Интересът към мобилния портфейл ONE wallet by Postbank продължава да расте, тъй като все повече хора оценяват удобството да управляват финансите си директно от своя смартфон. През 2023 г. добавихме няколко нови и привлекателни функции към нашата иновативна мобилна апликация. Сега всеки клиент може да покани свой приятел в приложението, където заедно могат да изследват вълнуващия свят на съвременните банкови услуги.

За да подобрим допълнително потребителското изживяване, разработихме дигиталния асистент EVA – чатбот, използващ усъвършенствана технология на изкуствен интелект. Тази услуга позволява на клиентите да комуникират в реално време и да получават консултации по различни въпроси. Освен това създадохме кариерен чатбот във Viber, за да идентифицираме най-добрите таланти, които да се присъединят към нашия екип. Нашите уникални дигитални зони за експресно банкиране представляват отличен пример за добавена стойност, предлагана от устойчиви дигитални решения, които са в съответствие с нашата политика за насърчаване на цифровизацията.

Бих искала да спомена една доста обсъждана тема напоследък - високите банкови такси и печалбите на банките. Важно е да изясним, че основният ни източник на приходи - над 70%, идва от лихви, докато едва една пета е от такси и комисиони. Поддръжката на клонова мрежа е скъпа, като разходите непрекъснато нарастват поради ръста на заплатите и инфлацията. Ето защо се стремим да насърчаваме нашите клиенти да използват нашите дигитални канали за обслужване, които са много по-евтини за тях.

- Споменахте финансова грамотност. Какви са проектите и плановете в тази посока?

- Като част от нашето непрекъснато развитие, ние се стремим да разберем и отговорим на променящите се нужди на нашите клиенти, особено на младото поколение. В светлината на скорошен анализ, който подчертава очертава спецификите в разходите на Gen Z и как финансовите институции могат да привлекат вниманието на младите хора, ние създадохме иновативната си програма „Project YOUth“. Целта е да се осигури достъп до персонализирани и сигурни финансови решения за млади хора, помагайки им да развият култура на управление на бюджета, изграждане на нови спестовни навици и отговорно потребление.

Програмата получи положителна обратна връзка, като отбелязахме увеличение на участието на млади хора в нашите услуги. Това потвърждава нашия ангажимент към тяхното развитие и желанието ни да предоставим персонализирани решения, съобразени с техните нужди.

Освен това инвестирането в образование и повишаване на квалификацията е основен компонент от дългосрочната ни стратегия. Ние реализираме множество инициативи, насочени към усъвършенстване на младите хора, включително партньорства с престижни учебни заведения като Американския университет в България, УНСС, ВУЗФ, СофтУни и Националната търговско-банкова гимназия. Със СУ „Св. Климент Охридски“ също имаме ползотворно сътрудничество - в Стопанския факултет и магистърска програма „Финанси и банково дело“.

В допълнение към тези усилия, ние активно участваме в екологични, социални и управленски инициативи (ESG), играейки решаваща роля в зеления преход. Фокусът ни е не само върху декарбонизацията на нашите собствени операции, но и върху финансирането на проекти на нашите клиенти, които имат положително въздействие върху околната среда.

Нашата визия е да продължим да адаптираме нашите предложения и да разширяваме обхвата на нашите инициативи, за да обслужваме по-добре разнообразните нужди на нашите клиенти, като същевременно оставаме верни на ценностите си и допринасяме за устойчивото бъдеще.