Растежът на САЩ може и да е дар за света, но инфлацията може да изкара влака от релси

Икономическият растеж на САЩ, който продължава да се движи над потенциала си, се очертава като ключова опора на продължаващото световно разширяване, но вторичните ефекти от трайно високата инфлация и затегнатата парична политика може да създадат нови рискове за така желаното „меко кацане“ по света, пише редакторът на Ройтерс Хауърд Шнайдер.

Докато световните финансови лидери се събират във Вашингтон тази седмица за пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, перспективите за краткосрочното икономическо развитие на света може да се фокусират върху това дали изненадващият успех на САЩ се дължи по-скоро на конструктивни сили като ръст в предлагането на работна сила и производителността или на прекомерни фискални дефицити, които продължават да подклаждат търсенето и, потенциално, инфлацията.

Един от отговорите подкрепя това, което председателят на Фед за Чикаго Остан Гулсби определи като „златен път“, където силният растежи и забавящата се инфлация съществуват едновременно, не само в САЩ, но и в други държави, свързани с тях чрез обменни курсове и търговски канали, които поддържат вноса на рекордни върхове. Другият отговор може да сигнализира за труден път напред, ако Фед заключи, че търсенето в САЩ остава твърде силно, за да се забави инфлацията, и реши, че трябва да отложи намаляването на лихвите или – в краен случай – да прибегне до повишения, които уж бе махнал от масата.

Последните данни не са от голяма помощ, като инфлацията остава доста над целта на Фед от 2% за първото тримесечие на годината, брутният вътрешен продукт все още се разширява над потенциала си на ниво от 2,4% за периода януари-март по данни на Фед в Атланта, а представителите на Фед внимават какво казват за евентуалния старт на пониженията на лихвите.

„Все още не сме там, където искаме да бъдем по отношение на инфлацията“, заяви миналата седмица председателят на Фед за Ричмънд Томас Баркин. Така приключи седемдневен период, в който данните за работните места в САЩ показаха, че компаниите са наели допълнителни 303 хил. работници през март, а новите данни за инфлацията допълнително обърнаха тенденциите, на които политиците на Фед разчитаха миналата година, за да се ориентират към намаляване на лихвите през 2024 г.

Данните бяха отразени бързо от пазарите, които снижиха перспективите си за облекчаване на паричната политика от Фед – нещо, което световните финансови лидери със сигурност са забелязали преди да се насочат към срещата си тази седмица. Дебатите може да се съсредоточат върху това дали световният постпандемичен пристъп на инфлация и строга парична политика приключва. или просто е в режим на изчакване, докато не стане ясно какво се случва в САЩ.

Поглед от чужбина

Последната актуализация на Световния икономически преглед на МВФ за световната икономика ще бъде представен във вторник. Но последните данни за САЩ вече имат своето отражение.

Макар че Европейската централна банка (ЕЦБ) запази перспективите си за намаляване на лихвите и инфлацията без промяна засега, пресконференцията на гуверньора Кристин Лагард в четвъртък беше доминирана от въпроси доколко паричната политика на еврозоната може да се отклони от тази на Фед, ако инфлацията в САЩ остане висока. Други централни банкери бяха по-категорични, че една продължителна борба с инфлацията в САЩ би ограничила това, което биха могли да направят.

„Не става въпрос само за това дали Фед може да реши да действа през юни или малко по-късно, а цялата парична политика за може би една година е под въпрос“, каза Пер Янсон, заместник-управител на шведската Riksbank, пред репортери, добавяйки, че „шансът не е нулев“ Фед да трябва да обсъди дали са необходими допълнителни увеличения на разходите за заеми.

Това не е базовият план. Последните икономически прогнози на Фед, публикувани през март, показаха, че никой от централните банкери не очаква да се наложи референтният овърнайт лихвен процент да се повиши над текущия диапазон от 5,25%-5,50%, където е от юли.

Но също така се вижда и разцепление, като протоколът от срещата на Фед от 19-20 март показа, че според „някои участници“ общите финансови условия може да не са толкова стегнати, колкото се предполагаше, „което може да добави импулс към съвкупното търсене и да окаже възходящ натиск върху инфлацията" – вид динамика, която, ако се задържи, може да доведе до по-високи лихви.

Силният растеж на фона на най-високия лихвен процент от четвърт век повдигна поредица от въпроси за Фед – и оттам за световната икономика – относно това дали въздействието на паричната политика просто се усеща бавно, или дали аспекти на икономиката като трудовото участие и производителността се движат към по-добро.

Повишени рискове

Бюджетната служба на Конгреса на САЩ наскоро повиши перспективите си за потенциален икономически растеж на страната, базирайки се на увеличената имиграция и производителността на труда – фактори, които биха позволили на икономиката да се разшири, без да генерира инфлация.

Въпреки че представители на Фед признаха, че и двете сили са помогна и за намаляване на темпа на повишаване на цените миналата година с изненадващо бързи темпове – проправяйки пътя за това, което някои определят като "безупречна дезинфлация" – не е ясно колко дълбок е този кладенец.

Ако се установи, че икономиката остава твърде силна или финансовите условия са твърде хлабави за пълно връщане на инфлацията към целта на Фед, дивергенцията на САЩ, която сега помага светът да върви нагоре, може да се превърне в спънка пред разхлабването на паричната политика.

„Мисля, че Фед е в режим на наблюдаване и изчакване“ и може би ще има само едно намаление на лихвата с четвърт процентен пункт тази година, казва Карън Дайнън, професор от Харвардския университет и гост старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics.

Въпреки че тя очаква по-строга политика, за да „се пребори“ търсенето и да се забави икономиката на САЩ, по-лошите резултати не могат да бъдат пренебрегнати, докато проблемът с инфлацията продължава.

„Това наистина е прогноза за „меко кацане“... но смятам, че рисковете от рецесия са донякъде повишени в Съединените щати и други страни“, добавя тя.