Янис Стурнарас, член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), заяви, че финансовата институция не трябва да се страхува да промени своята "твърде предпазлива" позиция по отношение на лихвените проценти, която е различна от тази на Федералния резерв.
В изказване във Франкфурт, след като ЕЦБ даде най-ясния досега сигнал, че ще започне да връща назад безпрецедентната си серия от повишения на лихвите през юни, той посочи, че са възможни четири намаления през тази година, въпреки че инвеститорите в световен мащаб намаляват залозите за подобни ходове.
"Сега е време да се разграничим", каза Стурнарас пред Bloomberg. "Ситуациите в еврозоната и в САЩ са напълно различни. В САЩ търсенето е много по-силно - най-вече поради тласък, идващ от бюджета. В Европа нямаме това. А и инфлацията в еврозоната се определяше предимно от предлагането - не от търсенето, не от заплатите".
Коментарът му бе отправен на фона на публикуваните в сряда данни за инфлацията в САЩ, които надхвърлиха очакванията и предизвикаха бързо преоценяване на залозите за облекчаване на паричната политика. Инвеститорите сега смятат, че в еврозоната, където последните данни за потребителските цени не отговориха на прогнозите, през 2024 г. ще има три намаления на лихвените проценти, докато от страна на Фед те вероятно ще са по-малко от две.
Вчера Европейската централна банка отново запази разходите по заемите си без промяна, тъй като се нуждае от повече сигурност, че инфлацията се забавя към целта от 2%. Така лихвата по депозитите остана на ниво от 4%, а лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и този по пределното кредитно улеснение също бяха запазени на текущите им нива от съответно 4,50% и 4,75%.
Пред журналисти председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че тя и колегите ѝ не вземат пример от другата страна на Атлантическия океан. "Ние не сме зависими от Фед", каза още тя.
Пред Bloomberg бившият ръководител на ЕЦБ Жан-Клод Трише подчерта разликите между икономическата среда в САЩ и Европа.
"Целта е една и съща, но настоящата ситуация не", каза той. "Намираме се на два кораба, които не са в една и съща позиция, дори и да се отправят към едно и също пристанище".
За Янис Стурнарас трудностите на икономиката на 20-те държави във валутния съюз правят въпроса с по-хлабавата политика още по-належащ. Макар че все още предвижда т.нар. „меко приземяване“, той предупреждава, че твърде дългото изчакване с понижаването на лихвите би застрашило и без това слабия растеж и би довело до риск инфлацията да спадне дори под целта от 2%.
Той настоява за намаляване на лихвените проценти през юни и юли, последвано от още две до края на годината - мнение, което не се споделя от всички 26 членове на Управителния съвет на финансовата институция.
Някои от колегите му предпочитат по-предпазлив подход, тъй като се опасяват, че инфлацията може да се възстанови, когато заплатите скочат. Те биха предпочели движения на всеки три месеца - когато ЕЦБ актуализира тримесечните си прогнози.
След като управителят на Латвийската централна банка Мартинш Казакс и естонският му колега Мадис Мюлер заявиха в петък, че намаляването през юни е много вероятно, дебатът за това какво ще се случи впоследствие ще се разгърне през следващите седмици. Междувременно Стурнарас призова ЕЦБ, която беше обвинена, че действа твърде бавно, докато инфлацията се покачва, да започне да действа.
"През септември миналата година повишихме заплатите като застраховка срещу твърде висока инфлация", каза той, изразявайки увереност, че ръстът на заплатите ще продължи да бъде умерен. "Сега той се обърна в обратна посока. Съществува риск инфлацията да се забави твърде много под целевото равнище от 2%. Сега се нуждаем от застраховка, за да не изостанем от кривата", убеден е банкерът.