Инфлацията спада по-бързо от прогнозираното в Европа, докато в САЩ надхвърля очакванията, което кара инвеститорите да прогнозират, че Европейската централна банка (ЕЦБ) може да намали лихвените си проценти по-рано от Федералния резерв.
Инфлацията в еврозоната се забави до 2,4% през годината до март, четвъртият пореден месечен спад и последното доказателство, че цените се приближават до целта на ЕЦБ от 2 на сто, пише Financial Times.
В същото време инфлацията в САЩ надхвърли прогнозите от началото на тази година, като основният показател за личните потребителски разходи, който Фед използва, се ускорява от 2,4% през годината до януари до 2,5% на сто през февруари.
След най-голямото покачване на разходите за живот за едно поколение, разликите в инфлацията в еврозоната и САЩ подтикнаха инвеститорите да обърнат внимание на общите намаления на лихвените проценти, които очакват от Фед тази година, като същевременно прогнозират, че ЕЦБ все пак ще облекчи политиката си по-агресивно.
„Има достатъчно доказателства през първите три месеца на годината, че импулсът на дефлацията остава по-силен в Европа, отколкото в САЩ“, смята Фредерик Дюкрозе, ръководител на отдела за макроикономически изследвания в Pictet Wealth Management.
Председателят на Фед Джером Пауъл сигнализира в сряда, че упорито високата инфлация в САЩ може да попречи на централната банка да намали лихвите толкова бързо, колкото се очакваше.
„Не мислим, че ще бъде уместно да намалим основния лихвен процент, докато нямаме по-голяма увереност, че инфлацията се движи устойчиво надолу към 2%“, каза Пауъл. „Като се има предвид силата на икономиката и напредъка на инфлацията досега, имаме време да оставим входящите данни да ръководят решенията ни относно политиката.“
Миналата година Фед повиши основния си лихвен процент до 23-годишен връх от 5,25% до 5,5%, докато ЕЦБ вдигна лихвения процент по депозитите до рекордно високите 4 на сто.
Катрин Найс, главен европейски икономист в PGIM Fixed Income, изтъква, че окуражаващите данни за инфлацията в еврозоната означават, че летвата е „доста високо вдигната“ за това ЕЦБ да отложи намаляването на лихвените проценти след юни – за разлика от Фед.
„Повишената убеденост относно вероятността и времето за намаляване на лихвените проценти от ЕЦБ е в контраст с това, което виждаме в САЩ“, смята тя.
Ценовият натиск в САЩ се поддържа засилен от стабилния растеж на най-голямата икономика в света, която разшири брутния си вътрешен продукт с 2,5 на сто миналата година. Еврозоната, напротив, отбеляза стагнация, след като нейният БВП нарасна само с 0,5 процента миналата година, подхранвайки призивите за стимулиране на икономическата активност с по-свободна парична политика.
„Тъй като растежът на еврозоната със сигурност е по-плах, смятаме, че това ще позволи на ЕЦБ, както беше посочено, да намали лихвите през юни, докато намалението от страна на Фед вероятно ще бъде отложено до юли“, коментира Каспар Хенс, старши портфолио мениджър в RBC Bluebay Asset Management.
Пабло Ернандес де Кос, управител на Централната банка на Испания и член на съвета на ЕЦБ адресира последния спад в инфлацията в еврозоната. Той каза, че „централният сценарий е, че първото намаление на лихвения процент може да се очаква през юни“.
Надеждите са ЕЦБ да сигнализира, че е близо до намаляване на лихвите, когато нейният управителен съвет се събере за заседание във Франкфурт следващата седмица.
Въпреки това има причини Европейската централна банка да остане предпазлива и да изчака до юни, преди да намали лихвите за първи път от 2019 г. Основната е бързият ръст на цените на услугите, които съставляват 45 на сто от кошницата, използвана за изчисляване на инфлацията в еврозоната. Те се повишиха с висок годишен темп от 4 на сто за пети пореден месец през март.
Друга причина ЕЦБ да бъде търпелива е желанието да се избегне разминаване с Фед, което може да доведе до промени на валутните и облигационните пазари, които крият риск от възобновяване на инфлационния натиск.
„Не мисля, че централната банка на еврозоната би се осмелила на такава стъпка, ако Фед промени нагласата си преди лятото“, каза Людовик Събран, главен икономист в застрахователната компания Allianz, въпреки че прогнозира, че отслабването на пазара на труда в САЩ може да позволи и на Фед, и на ЕЦБ да намалят лихвите до юли.