Холцман: Възможно е ЕЦБ да намали лихвите през юни, но трябва да следим Фед

Европейската централна банка може да започне да намалява основните лихви през юни, туй като инфлацията може да се забави по-бързо от очакваното. Институцията обаче не трябва да излиза твърде далече пред Федералния резерв, тъй като това намалява силата на облекчаването, заяви австрийският централен банкер Роберт Холцман в интервю за Ройтерс.

Инфлацията в еврозоната се забавя през последната година, а икономическият растеж изпадна в застой, измествайки дебата колко бързо и докъде ЕЦБ трябва да действа по отношение намаляване на лихвите.

„Април не е на радара ми“, казва Холцман. „През юни ще имаме повече информация“, добави той.

„Ако данните го позволят, ще бъде взето решение“, казва той. „Нямам принципно възражение към облекчаване през юни, но бих искал първо да видя данните и искам да остана зависим от данните“, посочи още.

Холцман е смятан за един от най-консервативните членове на 26-членния Управителен съвет на ЕЦБ, често противопоставяйки се на намаления на лихвите. Затова и неговият сигнал за облекчаване през юни предполага нарастващ консенсус за ход сред останалите му колеги.

Той обаче предупреди, че ако Федералният резерв не намали лихвите през юни, пазарната реакция на различията в политиката ще отмени голяма част от ползата от намаляването на ЕЦБ, така че централната банка трябва да внимава, ако реши да действа сама.

„Ако до юни данните покажат силно базирана среда за съкращения, седмица преди Фед да вземе собственото си решение, тогава е много вероятно да го направим, надявайки се, че Фед ще ни последва“, казва Холцман в интервюто от кабинета си във Виена. „Ако не ни последва, това може да намали икономическото въздействие на нашия ход“, заяви още.

Риск от ръст на заплатите

Дори и след намаляване на лихвата по депозитите, която сега е рекордно високите 4%, лихвите ще продължат да ограничават растежа и ЕЦБ ще трябва да стигне много по-ниско, преди да достигне неутрално ниво.

Холцман, който вече каза, че няма да търси нов мандат, когато сегашният му изтече през август 2025 г., твърди, че при инфлация от 2% и производителност, нарастваща с 1%, лихвен процент по депозитите от 3% може да бъде „добра цел“. Това обаче до голяма степен зависи от това дали 20-членната еврозона може да преодолее неотдавнашния спад на производителността.

„Ако разликата в производителността спрямо САЩ е толкова голяма, колкото сега, тогава дори 3% може да са твърде малки“, твърди Холцман.

Пазарите очакват лихвата по депозитите да спадне до 2% в по-дългосрочен план, но централните банкери засега избягват да обсъждат къде може да приключи облекчаването.

Част от нарастващото приемане за облекчаването на политиката от Холцман се крие във все по-благоприятните перспективи за инфлацията и икономическата слабост, като в момента еврозоната заобикаля рецесията за шесто поредно тримесечие.

Според него инфлацията може да спадне по-бързо от прогнозите на ЕЦБ миналия месец, тъй като цените на суровините са относително благоприятни, а инфлацията на стоките намалява, най-вече поради евтиния внос от Китай.

Холцман изглежда омаловажава и опасенията относно сравнително бързия растеж на заплатите, ключов аргумент за мнозина да се изчака още малко преди облекчаване на политиката.

„Заплатите определено са риск по отношение на инфлацията, но също така виждаме, че компаниите, ако силата им за определяне на цените бъде намалена, ще трябва да приемат по-ниски цени“, каза Холцман.

Еврозоната е в неизгодно конкурентно положение и поради по-високите цени на енергията и търговските ограничения на голяма част от източния си фланг, така че тя също е изправена пред по-приглушени перспективи за растеж от много други.

Субсидиране на банките

Холцман заяви още, че субсидирането на търговските банки трябва да спре и ЕЦБ трябва да намали лихвените плащания по парите, които кредиторите взимат от централната банка евтино.

Търговските банки разполагат с излишна ликвидност на стойност 3,2 трлн. евро, пазейки я в ЕЦБ при процент от 4%, което тласка нея и много от националните централни банки в еврозоната дълбоко на червено.

„Няма причина, базирана на паричната политика, да предлагаме тази субсидия“, каза Холцман.

„Не е приемливо сегашната структура да товари значително финансовите резултати на централните банки“, добавя той. „Не можем да поддържаме дефицити безкрайно, не може да бъде така“.

Миналата година ЕЦБ реши да изисква от банките да държат 1% от свръхрезервите в централната банка без олихвяване.

Някои централни банкери настояваха за по-висок коефициент, а Холцман казва, че не е готов да се откаже от тази битка и иска да намали още плащанията към банките.

„За мен дискусията със сигурност не е решена“, каза той, твърдейки, че неолихвяваните резерви трябва да бъдат между 5% и 10%.