Ястребите и гълъбите на ЕЦБ между това кога и с колко да намалят лихвите

Точният момент за намаляване на лихвите е само началото на спора между представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ), които още не успяват да стигнат до консенсус как точно да започнат с разхлабването на паричната си политика, пише Bloomberg.

Централните банкери в момента обмислят дали да започнат със съкращенията през април, или през юни - сравнително лесно решение, като се има предвид, че трябва да планират и размера на съкращенията, с какво темпо да продължат, и към какво ниво на разходите по заемите се стремят.

Окончателната стратегия ще зависи от плюсовете и минусите на това да се действа по-рано и по-бавно спрямо по-късно и по-бързо. Членовете на Управителния съвет също трябва да намерят начин да сигнализират за намеренията си, без да се отказват от позицията си, че данните ще бъдат от ключово значение.

Задачата се усложнява от много рискове – от преговорите за заплатите до забавящата се икономика на еврозоната и проблемите с корабоплаването в Червено море, които биха могли да забавят връщането на инфлацията до целевото равнище от 2%. Федералният резерв и Английската централна банка засилват несигурността, тъй като те също обмислят кога и как да започнат с разхлабването на паричната си политика.

Инфлацията в повече държави от еврозоната остава над целта от 2%. Графика: Bloomberg

„Всички варианти са възможни, когато става въпрос за темпото на намаляване на лихвите и размера на евентуалните ходове“, заяви Анатоли Аненков, старши икономист в Societe Generale, който прогнозира, че ЕЦБ ще започне да понижава лихвите си веднъж на всеки три месеца от третото тримесечие. „Това е спор между ястреби и гълъби*, въз основа на данните.“

Сред анкетираните анализатори има различни мнения за разхлабването. Докато някои прогнозират намаления на всяка среща, след като ЕЦБ обърне курса, други считат, че регулаторът ще ги редува с паузи.

Прогнозите за това доколко лихвата по депозитите ще спадне от върха от 4% също се различават съществено. Към средата на 2025 г. се очаква тя да бъде на ниво от 1,5% до 3,25%. Икономистите на Deutsche Bank дори очакват първите две намаления да са по 50 базисни пункта всяко.

Известна яснота може да се появи около срещата на ЕЦБ на 6-7 март, където новите тримесечни прогнози ще помогнат за разрешаването на спора между централните банкери, настояващи за промяна през следващия месец, и онези, които искат сигурност от допълнителните резултати за инфлацията и заплатите.

Последната група засега изглежда по-голяма и включва гуверньора Кристин Лагард и главния икономист Филип Лейн, които посочиха юни като по-вероятния вариант.  

Управителят на Централната банка на Латвия и член на управителния съвет на ЕЦБ Мартинс Казакс предупреди, че има риск да се повтори ситуацията от 70-те и 80-те години на миналия век, когато лихвите бяха намалени преждевременно и инфлацията се ускори, а това доведе до ново повишение на разходите по заемите.

Казакс и други ястребово настроени представители подкрепиха идеята за задържане на лихвите високи, за да се гарантира, че инфлацията се движи по правилния път и чак след това да бъдат направени по-сериозни намаления.

„Има много начини да постигнем целта от 2%“, заяви той пред Bloomberg TV през януари. „Можем да направим по-малки стъпки или да изберем по-сериозни такива по-късно.“

Една от опасностите при по-бързото придвижване е да се предизвика паника, че еврозоната ще се размине с мекото приземяване, в което централните банкери бяха сигурни. Те могат да бъдат и обвинени, че отново са действали твърде късно.

"Гълъби" като гуверньора на Централната банка на Португалия Марио Сентену предпочитат „постепенен“ процес, който започва по-рано – притеснени, че забавянето може да доведе до покачване на цените под целта.

„Нещо трябва да се случи, за да може ЕЦБ да намали лихвите с по-големи стъпки, като бързо влошаване на икономическата ситуация или внезапно, силно отстъпление на инфлацията“, каза Йорг Анджеле, икономист в Bantleon. „Икономиката може да изглежда слаба, но пазарът на труда е стабилен. Така че има достатъчно време да се действа бавно.”

Той прогнозира четири намаления от по четвърт пункт, започващи през април, което ще понижи лихвата по депозитите до 3% до септември - ниво, което очаква ЕЦБ да задържи поне до края на 2025 г.

Паузите наистина са вероятни, смята и управителят на Хърватската централна банка Борис Вуйчич, тъй като инфлацията може да изненада в две посоки.

"Централните банкери могат да решат да намалят лихвите, ако се чувстват сигурни, но могат и да направят пауза, за да видят дали данните потвърждават тенденцията ", коментира Аненков от SocGen.

„Те не могат да избягат от зависимостта си от данните“, посочва той. „Пазарът иска яснота, но няма да я получи, освен ако перспективите не се променят драстично.“

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - бел. авт.