Без изненади ЕЦБ остави основните си лихви на 22-годишен връх

Европейската централна банка (ЕЦБ) отново остави основните си лихви непроменени на най-високото им ниво от 22 години насам по време на януарската си среща за определяне на политиката. С поредната пауза лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и по депозитното улеснение остават съответно на нива от 4,50%, 4,75% и 4,00 на сто, става ясно от решението на банката.

Централните банкери затвърдиха и предишната си позиция, че лихвите ще останат рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо, а те ще продължат да следят текущите данни при определянето на курса им.

Управителният съвет на банката възнамерява да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемията (PEPP), през първата половина на 2024 г. През втората половина на годината той предвижда да намалява портфейла по PEPP със средно 7,5 млрд. евро на месец и да прекрати реинвестициите по PEPP в края на 2024 г., става ясно от решението на ЕЦБ.

Централната банка сложи край на най-агресивния цикъл от лихвени повишения в историята си през септември, а централните банкери сигнализираха, че дори обсъждането на лихвени понижения в момента би било прибързано, тъй като инфлационният натиск все още остава висок, а предстои да бъдат публикувани и важни данни, свързани със заплатите.

Макар че Бундесбанк прогнозира само около 3% договорен ръст на заплатите догодина, нейният председател Йоахим Нагел определя заплатите като „голямото неизвестно“. Австрийският му колега Роберт Холцман заяви, че сключени споразумения през последно време са сигнал за все още „доста високи“ ръстове.

Финансовите пазари в момента залагат на понижения на лихвите от общо 127 базисни пункта тази година, или пет хода, първият от които вероятно ще бъде направен през април или юни. Очакванията са значително по-ниски в сравнение с преди две седмици, когато пазарните участници прогнозираха намаления от общо 150 базисни пункта, които да започнат през март или април.

Голямото несъответствие в очакванията до голяма степен произтича от различната перспектива за растежа и как ефектът от миналите увеличения на лихвените проценти забавя икономиката на еврозоната.

Публикувани в сряда данни показаха, че активността в частния сектор в еврозоната се е свила за осми пореден месец през януари и подкрепиха очакванията, че икономиката на блока вероятно е претърпяла рецесия през втората половина на 2023 г.

Последните резултати за инфлацията, от друга страна, отчетоха ускорен ръст на цените през последния месец на 2023 г., потребителските цени в еврозоната се повишиха с 2,9% през декември от 2,4% през ноември.

„Продължаваме да очакваме общата инфлация и базисната инфлация да се забавят до 2%, или дори повече, още преди средата на тази година и по-рано от прогнозите на ЕЦБ“, коментираха икономисти на Deutsche Bank, цитирани от Ройтерс.

Инвеститорите смятат, че прогнозата на ЕЦБ за инфлацията е неточна и лихвите ще трябва да бъдат понижени скоро, но централните банкери остават на мнението, че ще е разумно да бъдат направени промени най-рано през юни.

По-късно в четвъртък предстои и пресконференция, на която гуверньорът на банката Кристин Лагард ще даде изявление по повод днешното решение на регулатора.