През следващите месеци се очаква глобалното затягане на монетарните условия да започне да се пренася по-бързо върху лихвените проценти в страната, с което да повлияе за понижение на темповете на кредитен растеж. Очакваното забавяне на кредитния растеж би ограничило акумулирането на кредитен риск в банковата система. Този извод прави централната банка в най-новото си издание „Банките в България“, което анализира състоянието на банковия сектор през третото тримесечие на миналата година.
Въздействие в тази посока се очаква да окаже и започналият процес на увеличение на задължителните минимални резерви, който БНБ предприе от средата на 2023 г.
От БНБ посочват, че през третото тримесечие на миналата година банковата система осъществява дейността си в среда на несигурност и относително висока инфлация. Независимо от това инфлационният натиск постепенно отслабва, което в съчетание с повишаването на доходите се отразява благоприятно върху динамиката на крайното потребление и икономическата активност.
Рискове за доходността и качеството на активите
Под влияние на затягането на лихвените условия и по-умереното търсене на оборотно финансиране темповете на кредитен растеж при фирмите постепенно се забавя. Същевременно кредитната активност в сектора на домакинствата се запазва висока, особено в сегмента на жилищните кредити, като засиленото им предлагане от страна на банките създава условия за допълнително кредитно търсене и акумулиране на кредитен риск, предупреждава банковият регулатор.
При нарастването на кредитните обеми се увеличават лихвените приходи и нетния лихвен доход на банковия сектор и тази динамика е в основата на продължаващото повишение на показателите за доходността на банките, наред с по-ниските разходи за обезценки.
В БНБ отчитат, че през третото тримесечие на 2023 г. обемът на необслужваните експозиции слабо расте, като се наблюдават разнопосочни изменения в отделните сегменти на кредитния портфейл – увеличение на необслужваните кредити за домакинства и отписвания при фирмите.
Предвид колебанията на цените на суровините, рисковете от забавяне във външното търсене и очакваното повишение на лихвените проценти по кредитите, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, предупреждава централната банка.
От банковия регулатор настояват кредитните институции да поддържат кредитните стандарти (LTV, LTI, DSTI и др.) и да прилагат своевременно и адекватно провизиране, като се отчитат рисковете при неблагоприятно развитие в икономическата среда.
В сянката на "лошите заеми"
В БНБ отчитат, че нетните необслужвани кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка), които представляват остатъчен кредитен риск в банковите баланси, през третото тримесечие намаляват с 21 млн. лв. (1%). В края на септември нетните „лоши заеми“ в стеснения обхват възлизат на 2 млрд. лв., като този остатъчен кредитен риск е изцяло покрит от капитала, превишаващ капиталовите изисквания и буферите. Представен в широкия и в стеснения обхват, делът на нетните необслужвани кредити и аванси в общите нетни кредити и аванси към 30 септември остана на нивата, отчетени в края на юни – съответно 1,6% и 2%.
Източник: БНБ
В края на третото тримесечие на миналата година общата натрупана обезценка на кредитите и авансите е 3,4 млрд. лв. – с 37 млн. лв. (1,1%) повече спрямо края на юни. Степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата им обезценка в края на септември е 50,4% (при 49,6% в края на юни).