Ръстът на заплатите е най-големият риск за кръстоносния поход на ЕЦБ срещу инфлацията

Работниците и служителите в Европа се надяват, че ръстът на заплатите ще помогне за възстановяване на доходите, подкопани от по-високите цени. Очакваният тласък на покупателната способност обаче може да подкопае усилията на Европейската централна банка (ЕЦБ) да намали инфлацията до целта от 2%, пише Ройтерс.

ЕЦБ посочва ръстът на заплатите като най-големия риск за кръстоносния поход срещу инфлацията. Според прогнозите ръстът на заплатите в еврозоната ще достигне 4,6% тази година. Темпът на растеж, който се смята за съответстващ на инфлацията от 2%, е 3%, отбелязва агенцията.

По-силният ръст на заплатите би представлявал риск за намаляването на лихвените проценти, което финансовите пазари залагат, че ще започне през април.

Повишаването на заплатите увеличава разходите за фирмите и повишава доходите на домакинствата, като и двата фактора могат да повишат цените и да наложат ЕЦБ да поддържа високи лихви.

Синдикатите виждат комбинацията от постепенно охлаждаща се инфлация, ниска безработица и големи корпоративни маржове на печалби като най-добрия и вероятно последен изстрел в този икономически цикъл за възстановяване на жизнения стандарт на работниците.

Реалните заплати на работниците и служителите в еврозоната спаднаха с приблизително 5% през 2022-2023 г. заради високите цени и работниците са готови да се борят за увеличения. Американските гиганти Tesla и Amazon вече се сблъскаха с мащабни стачки в Европа.

За разлика от САЩ, за еврозоната няма данни за заплатите в реално време. ЕЦБ следи Indeed Wage Tracker като индикатор за бъдещи тенденции. Този индекс се повиши през декември до 3,8% от 3,7%, но остава доста под пика от 5,2%, регистриран през октомври 2022 г., когато инфлацията отчиташе най-високите си стойности.

Увеличението през декември вероятно е предизвикано от някои нови споразумения за заплатите. Ефектът ще е видим и в началото на 2024 г., тъй като продължават да се сключват споразумения, а много държави от региона увеличиха минималните заплати.

Според едно от последните споразумения заплатите във френската енергийна компания TotalEnergies нарастват с 5%. С 6,6% се увеличават заплатите на нидерландските жп работници, а часовата ставка във френския Uber нараства със 17,6%.

Междувременно минималните заплати бяха вдигнати с 3,4% в Германия, 3,8% в Нидерландия и 5% в Испания.

„Всичко сочи, че реалните заплати се връщат към ръст“, коментира Мартин Хьопнер, професор в Института Макс Планк за изследване на обществото в Кьолн, Германия.

Окуражени от недостига на работници, синдикатите се надяват на пробиви. Служителите във френската държавна енергийна група EDF например настояват за увеличение на заплатите с 6% или ще стачкуват. Някои германски железопътни работници отказаха увеличение от 11%, разпределено във времето, защото искат по-кратка работна седмица.

Някои работници на Amazon в Испания организираха протести по време на важния празничен сезон. Tesla се сблъска с блокади в скандинавските страни, като в Швеция хората се опитват да принудят компанията да подпише колективен трудов договор.

„В момента икономическите условия очевидно са благоприятни за засилване на преговорната позиция на синдикатите“, казва Торстен Мюлер, изследовател в профсъюзен институт. Лусио Бакаро, също професор в Института Макс Планк, казва обаче, че подобна „войнственост на заплатите“ може да има обратен ефект, ако ЕЦБ задържи лихвите по-високи, за да ограничи търсенето.

„Ако се задейства спирала между заплати и цени или ако централната банка се опасява, че ще се влезе в такава спирала, тя ще се намеси, за да охлади икономиката“, казва той.

Бакаро се застъпва за по-малки, но необлагаеми, еднократни увеличения, като тези, въведени от Германия, които изтичат в края на тази година. Тези увеличения на заплатите могат да бъдат финансирани от данъци върху свръхпечалбите на корпорациите.

Засега няма признаци за спирала на заплатите и цените. Повечето икономисти очакват компаниите да поемат по-високите разходи за възнаграждения този път, не на последно място и поради цялостната стагнация на европейската икономика. „Като се има предвид, че съвкупното търсене е по-намалено сега, отколкото през 2022-2023 г., фирмите може би ще са по-склонни да позволят това да се случи“, според Матиас Вермайрен, професор в университета в Гент.

Последните споразумения за заплатите засилват увереността на инвеститорите, че по-високият ръст ще е постоянен. С нарастващия търговски протекционизъм, който намалява достъпа на компаниите до по-евтини пазари на труда, това вероятно ще донесе по-висока инфлация и, съответно, по-високи лихви.

„Трудът и деглобализацията са две от най-съществените причини, поради които смятаме, че инфлацията ще се задържи, което означава, че лихвите няма да се върнат към нулата“, коментира Том О'Хара, мениджър на европейското портфолио от акции на Janus Henderson.