Брутният вътрешен дълг на България продължава да намалява през октомври и в края на месеца възлиза на 42,410 млрд. евро (44,4% от БВП) – с 1,626 млрд. евро (3,7%) по-малко в сравнение с края на същия месец през 2022 г., когато той е възлизал на 44,035 млрд. евро, или 51,3% от БВП. Това сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
Краткосрочните задължения са в размер на 7,15 млрд. евро (16,9% от брутния дълг, или 7,5% от БВП) и също се понижават – с 1,633 млрд. евро (18,6%) спрямо октомври 2022 г.
Източник: БНБ и МФ
Дългосрочните задължения възлизат на 35,26 млрд. евро (83,1% от брутния дълг, 36,9% от БВП), като се повишават със 7,1 млн. евро (0,02%) спрямо края на октомври 2022 г.
Към края на октомври тази година 25,93 млрд. евро (61,1%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 78,9% от брутните външни задължения, при 79,6% година по-рано.
Източник: БНБ и МФ
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на октомври 2023 г. е 8,94 млрд. евро (9,4% от БВП) и нараства с 591,3 млн. евро (7,1%) спрямо същия период на предходната година.
Външните задължения на централната банка са 2,072 млрд. евро (2,2% от БВП) и намаляват със 77,1 млн. евро (3,6%) спрямо края на октомври 2022 г.
Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 5,63 млрд. евро (5,9% от БВП). Те намаляват с 697,9 млн. евро (11%) спрямо края на октомври 2022 г.
Външните задължения на „Други сектори“ са 11,41 млрд. евро (11,9% от БВП) и също намаляват – с 1,55 млрд. евро (12%) спрямо същия месец на миналата година.
Източник: БНБ и МФ
Данните сочат ръст на вътрешнофирменото кредитиране – то е в размер на 14,355 млрд. евро (15% от БВП) в края на октомври 2023 г., или със 108,9 млн. евро (0,8%) повече спрямо същия период през изминалата година. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33,8% към края на октомври 2023 г., при 32,4% година по-рано.