Еуфорията около очакването за спад на лихвите не отчита някои проблеми

Докато Уолстрийт се вълнува от евентуалното намаляване на лихвените проценти през 2024 г., реалният свят все още се примирява с пълната тежест на затягането на паричната политика от страна на централните банки.

През последните две години централните банки, в опит да овладеят рязкото покачване на инфлацията, изтласкаха парите от пазара. Това оскъпи заемите за правителствата, предприятията и потребителите и ще продължи да намалява разходите и през следващата година.

Тъй като по-високите лихвени проценти се разпространяват в икономиките, Bloomberg Economics прогнозира, че 2024 г. ще бъде най-слабата некризисна година от началото на века.

През следващите години настъпва падежът на огромни дългове и рефинансирането може да се окаже твърде скъпо за някои предприятия, дори ако централните банки постигнат меко приземяване, което ще доведе до фалити и загуби за кредиторите. Потребителите вече имат много по-труден достъп до кредити, а регионалните банки са изправени пред огромен удар от влошаващите се оценки на бизнес имотите.

Въпросът сега е дали централните банки, които подцениха заплахата от инфлацията, няма да пристъпят твърде късно към намаляване на лихвените проценти.

Според анализ на икономисти от Citigroup Inc., направен по-рано тази година, влошаването на достъпността на кредитите може да намали реалния растеж в двата региона с около 1-2% до края на следващата година. Стюарт Пол, икономист в Bloomberg Economics, очаква "разходите в чувствителните към лихвите категории да продължат да се смекчават, тъй като ефектите от паричната политика продължават да се проявяват".

Въпреки това някои икономисти омаловажават идеята, че проблемите заради по-строгата парична политика ще продължат, а песимистичният лагер на прогнозиращите рецесия се свива. Независимо от това периодът е особено тежък за домакинствата, чиито доходи са погълнати от рязкото поскъпване на стоките и услугите, както и от по-високите разходи за наеми и лихвите по кредитните карти.

След две години на инфлация "е разбираемо, че потребителите изпитват известни затруднения да свържат двата края", заяви главният изпълнителен директор на Nestle SA Марк Шнайдер по Bloomberg Television. Освен това затягането на политиката на централните банки "сега си проправя път към реалната икономика. Виждате, че лихвите по ипотечните кредити се повишават, че наемите се увеличават, така че всичко това допринася за голямата предпазливост на потребителите", допълва той.

Притискането на клиентите, особено на тези с по-ниски доходи, може да се види от просрочията по кредитните карти, които рязко надхвърлиха нормите отпреди пандемията, както и от достигнатия исторически връх на просрочията по високорисковите кредити за автомобили.

"Наблюдаваме, че банките затягат стандартите си за отпускане на кредити с темп, който исторически съответства на рецесия", казва Шанън Сири Грин, икономист в Wells Fargo & Co. "Дори когато Фед започне да облекчава политиката си, ще отнеме време по-благоприятните условия да се разпространят в икономиката и да се отразят върху разходите за потребителски заеми", допълва тя.

Корпорациите също усещат несигурните перспективи и свиването на доходите.

Производителят на играчки Hasbro планира да съкрати 20% от персонала си на фона на спадащите празнични продажби, а Ford Motor Co. намалява производствените цели за своя характерен електромобил, отчасти поради това, че клиентите се възпротивиха на по-високите цени. Този месец Moody's понижи рейтинга на Walgreen Boots Alliance Co. до "junk" (много лош), като се позова на слабата потребителска среда, наред с други фактори.

Според стратезите на Morgan Stanley, сред които е и Вишвас Паткар, ще има още понижения на рейтингите на корпоративни облигации, "тъй като забавеното въздействие на рестриктивната политика по отношение на лихвите продължава да се проявява" и вреди както на паричните потоци на слабо представящите се компании, така и на способността им да изплащат дълговете си.

Въпреки че на Уолстрийт се говори, че "тази година нищо не се е счупило", през 2023 г. все пак се стигна до фалит на глобална системна банка - Credit Suisse. Масовото изтегляне на средства от регионални кредитори в САЩ наложи намесата на по-големи банки, правителството и регулаторните органи, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на заразата. Банките бяха подложени на масово изтегляне след загуби от портфейли с ценни книжа, а проблемът с кредитите за бизнес имоти ще затрудни много от тези по-малки кредитори за години напред.

По данни на Trepp Inc. над 2,8 трлн. долара от американския дълг на кредиторите на недвижими имоти трябва да достигнат падеж от следващата година до 2028 г., като по-голямата част от тях се държат от банки. Спадът на стойността на офисите в САЩ с 35% от пика насам означава, че кредиторите очакват загуби за милиарди долари, които ще изплуват на повърхността, когато кредитополучателите върнат ключовете при настъпването на срока за рефинансиране на заемите им.

Fitch прогнозира, че просрочията по офис кредитите на CMBS в САЩ ще скочат до 8,1% през 2024 г. и 9,9% през 2025 г.

В статия, публикувана от Националното бюро за икономически изследвания този месец, изследователи, сред които и Ерика Сювей Дзян, твърдят, че "докато лихвените проценти остават високи, банковата система на САЩ ще бъде изправена пред продължителен период на значителен риск от неплатежоспособност".

Обстановката в областта на кредитирането се промени и в еврорегиона, където банките значително намалиха отпускането на заеми и също са изправени пред загуби, свързани с търговски имоти.

Кредитните стандарти се затягат, тъй като влошените икономически перспективи намаляват толерантността на кредиторите към риска. Банките изискват по-високи маржове по кредитите, тъй като пазарните лихвени проценти се отразяват на реалната икономика, а кредитополучателите се опитват да намалят дълга си, вместо да търсят допълнителни кредити за финансиране на инвестиции.

Преходът от количествени улеснения към затягане на мерките от страна на централните банки също се отразява на условията за кредитиране - тенденция, която кредиторите очакват да продължи и през следващата година, а това ще намали ликвидността. Това създава възможности за частните кредитни доставчици, които, затрупани с пари в брой, могат да предизвикат надпревара в отпускането на кредити в световен мащаб. Това може доведе до системни проблеми, предупреди през септември Moody's Investors Service.

Завръщането на цикъла на фалитите след края на ерата на евтините пари може да погълне и някои емитенти на облигации с рейтинг CCC, които се възползваха от по-ниските лихвени проценти по време на пандемията. Макар че съвкупността от облигации е малка и възлиза на по-малко от 176 млрд. долара, тя все още е доста над нивата по време на финансовата криза, когато броят на фалитите рязко нарасна.

Дружествата с такъв рейтинг са изправени пред значително по-високи разходи по заеми, тъй като дългът им трябва да бъде рефинансиран, а освен това е възможно клиентите да се отдръпнат, което ще доведе до спад на приходите им, ако икономиката отслабне.

Спредовете между тези ценни книжа, при които рискът от неизпълнение е сравнително висок, и други корпоративни облигации не успават да се свият след предпазливите коментари на председателя на Фед Джером Пауъл миналата седмица, което е знак, че притежателите на облигации продължават да са предпазливи по отношение на риска.

В един момент ще настъпи разплата, а с нея и "драматични преоценки", защото кредитният пазар като цяло е изкривен повече от всякога към емитенти с по-ниско качество, заяви този месец Оксана Аронов от JPMorgan Asset Management по Bloomberg Television. 

Още новини четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria