Затягането на турската парична политика е започнало да дава ефект върху потребителските цени, но едноцифрена инфлация няма да има преди 2026 г. Това заяви управителят на Турската централна банка Хафизе Гайе Еркан, цитирана от Bloomberg.
Увеличаването на цените се е забавило за редица продукти като автомобили, бяла техника и мебели с увеличаването на основната лихва от регулатора, която нарасна с над 30 процентни пункта до 40%, откакто Еркан бе назначена през юни.
„При транспорта и храните ще видим по-бавни повишения на цените към края на 2024 г. При наемите и образованието ще е по-бавно“, коментира още тя в интервю за в. Hurriyet daily. Годишният темп на инфлацията в страната е 62% към края на ноември.
Президентът Реджеп Ердоган назначи финансовият министър Мехмет Шимшек и Еркан, след като бе преизбран през май в опит да бъде ограничена инфлацията и да се подобри образа на Турция пред международните инвеститори. Ердоган бе готов да се раздели с характерната за него свръхразхлабена парична политика и постоянна държавна намеса на финансовите пазари.
Търсенето на турски държавни облигации от международни инвеститори се увеличи с нормализирането на паричната политика, Еркан заяви още.
По думите ѝ цикълът на парично затягане е към края си и призова чужденците за инвестират в деноминиран в лири държавен дълг при настоящите благоприятни условия.
По-рано стана ясно, че миналата седмица турските облигации в лири са отчели най-големия приток на средства от поне три години. Чуждестранните инвеститори са купили облигации за нетни 891 млн. долара, което е най-голямата сума от поне септември 2020 г.
С това притежаваните от тях активи са в размер на 2,4 млрд. долара спрямо историческото дъно от малко под 1 млрд. долара.